Инж. Чорбанов, защо имате толкова много имена?
Имам шест имена, понеже фамилното име на дядо ми е прякор, то е заложено още от прадядо ми. Фамилията е особена, тя идва от мой прадядо, който е имал хан и е правил много хубава чорба още през турско време. Фамилията ми не е от Видин, тя идва от Правец. Там на главния път Плевен –София е съществувал хан. Баща ми го разпределят във Видин през 1947 година и става подпоручик в града. И така аз се раждам тук и имам видинско гражданство. Понеже баща ми много е пътувал като военен, аз съм учил на много места - Плевен, Видин, Враца, Момчилград, Хасково, Сливница. 11 класа съм учил на 7 места, най-дълго в Плевен.
Как се насочихте да кандидатствате инженерна специалност?
Сам взех решението да кандидатствам строително инженерство. За това никой не ме е съветвал. Като малък притежавах конструктивно чувство, усещане. Всички играчки си правех сам - танкове, самолети, кораби… Като завърших висшето си образование се върнах във Видин и бях помощник технически ръководител. Първият обект, който направих във града е бнзиностанцията в центъра, която я махнаха. През 1957 г. станах технически ръководител на строежа на болницата в Кула. Там бях старши инженер и ходех на проверки. През 1958 ме върнаха във Видин. Дадоха ми да конструирам котелното, естакадата и комина на вакуумната фабрика. Всеки ден изкачвах 75 м догоре да видя дали е армирано, как е бетонирано, кофража… Това е най-високата сграда във Видин. Става при арх. Младен Петъчев, началник на строителното управление.
През 1959 г се създаде окръга и него го направиха началник в Окръжния съвет. Той ми предложи да дойда на работа в Проектантска организация. Така постъпих като главен инженер и изкарах 17 години на тази длъжност, после още толкова години като директор.
Как вървеше работата по онова време и как се чувствахте на тези отговорни длъжности?
Не усещах времето как върви. От година на година, от пленум на пленум, и времето минаваше много бързо. Толкова много работа и то интересна. Всяка година получавахме задачи от окръжния съвет. Съществуваше Стопанска дирекция за изграждане на селищни системи. То беше като инвеститор на задачите, които трябваше да проектираме. Ние проектирахме много нещо за тия години. През 1975 получихме златен орден на труда защото бяхме национален първенец по производителност на труда и усвояване на средства в страната. Бяхме много горди.
За съжаление, в момента останах само аз жив. Архитектите Младен Петъчев, синът му, Никола Петров, Петър Бузов, Цветан Андреев, инженерите Тодор Илиев, Тодор Коцов, Добрин Маринов, Любен Маринов, Иван Трифонов не са сред живите. Младите пък вече са пенсионери.
Какво е характерното за строителството за град Видин по времето на социализма?
Строителството на сградите във Видин е на много високо ниво, но има един дефект, че има много несеизмични сгради, които се построиха преди 1987 година. 1977 стана земетресението във Вранча, през 1986 стана другото силно земетресение. След всяко земетресение започнаха да се променят условията за проектиране. Но това е все едно да друсаш дърво след като окапят крушите. По онова време се смяташе, че Видин не е земетръсна зона. До 1977 г. зоната тук е без коефециент на земетръсност, след 1977 коефециентът стана 0.05%, а от 1987 вече е 0.10%. Сега европейските норми са по-високи. Високите сгради могат да се проектират по европейските норми, или по българските стандарти, които са занижени. Който иска сигурност, трябва да плати повече пари. Лошото е , че реагираме със закъснение, след като стане белята. През годините 1977, 1987, 2004, 2012 се появиха съответно нови правилници за земетръс. Натоварванията, които са задължителни си остават. Черно на бяло е написано - всички сгради строени преди 1987 г. са сеизмично неосигурени.
И затова сега е смешно да се прави саниране на сграда, която не е сеизмично осигурена. Това е мое мнение и мое тълкование – как ще санираме сгради които са неосигурени?! Някои сгради имат неподходящ материал за саниране. Сградата не може да диша, а може и да се запали отвънка, защото не са качествени материалите. Но за това никой не предупреждава и никой не говори.
С кои сгради, които се построиха по ваше време, се гордеете най-много?
С хотел „Ровно“ се гордея много, беше много модерен и нетрадиционен. Петър Бузов е архитектът. Младежкият дом, днешното НОИ също са много красиви сгради.
Как се построи сградата на площад „Бдинци“, в която сега се помещава Община Видин ?
През 1962 г. започна строителството на тази висока сграда. Обсъждаше се как да се застрои площадът на едно съвещание. Архитекти от София твърдяха, че на едно високо тяло трябва да има друго високо тяло за баланс. Друго корифеи-архитекти твърдяха обратното - че ниско тяло ще балансира, успокоява и надделя второто мнение. Тази висока сграда е проектирана от София главпроект. И такава е била задачата – да има висока сграда.
Съжалявате ли за някоя стара сграда, която е разрушена?
Съжалявам, че проектантската организаця няма своя сграда. Имаше пет проекта правени. Имаше проект за запазване на фасадата на стара сграда и отзад ново проектиране, но не го направиха, защото не е сглобяемо. Друга сграда, която би трябвало да се запази е медицинският техникум, но там е много лоша конструкцията. В момента тя е опасна сграда. Наш е проектът на туристическата спалня. Много проекти са проектирани по няколко пъти.
Как виждате днешния Видин през погледа на строителен инженер?
Видин е красив град. Има сгради, но няма хора. В този град трябва да има двойно повече хора. А сега градът пустее, особено в празнични дни. Няма никой по улиците.
Колко сгради сте построили ?
През 1964 г имаше само два блока срещу гимназията. Тогава започнаха да се използват системите на пакетоповдигане, едроплощния кофраж, тогава се застрои града – улица „Тодор Петров“, новите квартали, канализацията се направи тогава. На година 250-300 частни къщи се проектираха и се строяха в града и в селата. Изграждаха се блокове, които бяха едропанелно строителство.
По мое време имаше сглобяеми методи, но сега останаха само варианти на монолитно строителство. Всичко друго умря. Тогава се правеха пакетоповдигащи плочи, едропанелно строителство, Е71 беше нова система, която използвахме при строежа на Шверин – предварително напрегнати плочи с пълзящ кофраж. Всичко беше като откритие, и който не го прилагаше се смяташе за изостанал.
Какво ще пожелаете на колегите си за празника Димитровден?
Пожелавам им на първо място да бъдат здрави, за да могат да работят качествено и второ пак здраве, защото то е по-важно от всичко останало. Но това го съзнаваме, когато го загубим. И когато остареем.
Как приемате наградата „Почетен гражданин на Видин“?
Благодарен съм за изминалия живот, за работата, която съм работил, доволен съм от семейството си, от децата и внуците. А за признанието, с което ме удостоява Община Видин - „Почетен гражданин на Видин“ - благодаря! Приемам това като награда за труда на моите колеги, като обща награда. За мен е достатъчно, че колегите ме уважават и са ме приели.
визитка:
Стефан Димитров Станьов Дилов Станьо Чорбанов e роден на 3 ноември 1930 във Видин. През 1953 година завършва държавната политехника в София със специалност „Строителен инженер конструкции“. Живее и работи в родния си град. Проектира много сгради като младежкия дом и дома на красотата във Видин, завода за строителни конструкции, преустройството на телефонния завод в Белоградчик. Пряко участва в изграждането на месокомбината и леярния цех в ДМЗ и вакуумната фабрика във Видин, болниците в Кула и Белоградчик. Член е на камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, като има лиценз за надзор в конструктивното проектиране. Има син, дъщеря и трима внуци. Внуците му Стефан Димитров Чорбанов и Георги Димитров Чорбанов продължават фамилията. Тази година Чорбанов старши празнува 60–годишен семеен живот. Удостояването му със званието „Почетен гражданин на Видин“ е предложено от Съюза на строителите, Съюза на архитектите, Съюза на инженерите и Камарата на строителите - Видин.
