По какъв повод сте във Враца?
Поводът е откриването на изложба на творби, рисувани от преподаватели от факултута по изобразително изкуство на Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий“. Очаквам много студенти от нашия край, Врачанския, да дойдат възпитаници на нашия университет, а и студенти, които да се обучават във ВУЗ-а. Защото това е една великолепна школа, която ще им даде възможност по-нататък за развитие.
Заговорихте за нашия край. Вие от кой край сте?
Аз съм от Врачанско. От село Попица съм и затова винаги ми е приятно да си идвам насам. Тук се чувствам най-добре. Винаги съм се гордял с това и никога не съм крил, че съм от Врачанско.
Наскоро открихте новата учебна година. Какво е положението във ВТУ?
Да, но ние я открихме с летях старт. За първи път се случи за това събитие да съберем президентската двойка на България. За съжаление малко медии обърнаха внимание на този факт. Аз ще си позволя да цитирам държавния глава. Росен Плевнелиев каза, че „щом преди обяд новата учебна година се открива от вицепрезидента Маргарита Попова, а след това и от президента, значи се случва нещо“. Става нещо хубаво.
И какво е то?
Президентът дойде за откриването на най-новата ни специалност „Софтуерно инженерство“. 33-ма студенти започнаха в нея. Това е една специалност, която открихме съвместно с фирма от Пловдив, т.е. бизнесът ни подаде ръка. Ще съобразим нашите учебни планове с техните изисквания, така че да не е необходимо абсолвентите ни да се доквалифицират след завършване на висшето си образование. Това ще им даде възможност по време на следването да имат своята практика, да имат лаборатории, да се подготвят. Бизнесът инвестира в три подобни лаборатории, от които е готова само едната. Другите две ще станат готови скоро. Бизнесът инвестира в нови работни места, в преподаватели, които да обучават тепърва нашите студенти. Идеята ни е нашите възпитаници да започнат с много сериозно заплащане веднага, щом излязат от университета. Парите също са важни, затова казвам на младите хора: Елате, квалифицирайте се, за да имате добра работа и високо заплащане, и останете в България. Няма защо да се сърдим, че тук идват чужденци. В момент, в който ние бягаме от държавата си, тук ще дойдат други хора.
Опитваме се да направим нашия университет европейски. Няма нужда да откриваме топлата вода. Нека работим по модела на европейските университети.
А какво правят в Европа?
Създават за своите студенти условия за учене и работа едновременно. Това правим и ние: Великотърновският университет е най-големият работодател в региона. Имаме 1 000 работни места, благодарение на 10-ина аутсорсинг фирми, които дойдоха на място при нас. За съжаление, не можем да отговорим на това предлагане, тъй като в момента сме заели около 400 места. Това показва, че университетът се явява и работодател. За да съществува един ВУЗ, той трябва да има стабилна икономическа програма или да разчита на подкрепата на икономическа група от фирми и бизнесмени, която да го подкрепя. Нека не се заблуждаваме: навсякъде образованието е скъпо и то не може да се самоиздържа. Ние подготвяме една такава група – консорциум от 60 фирми от 4 държави, която да застанат зад нас и да сме спокойни в нашите инициативи. Само така ние не ще сме спокойни и ще подготвяме специалистите, нужни на бизнеса, но и ще можем да се развиваме.
Възможно ли е един университет да се самоиздържа?
Трудно е. А ние бяхме и в тежка ситуация, наследихме 6 000 000 лева задължения. Няма как да се справим само с парите от държавата. Трябваше да протегнем ръка на бизнеса. Направихме го и за една година стопихме тези задължения с 2/3. Надявам се до края на годината да съкратим и оставащите 2 милиона лева, за да можем да подреждаме нашата къщичка на чисто.
Уверен съм в усилията си, а и на колегите ми от ВТУ, защото аз не съм сам, а зад мен стоят много хора, обединени от каузата на това висше учебно заведение. Ако продължаваме всички заедно към тази цел, ще успеем.
Кажете нещо и за филиала на ВТУ във Враца?
Аз много държа на този филиал. Сигурно, защото съм от този край. Но знаете, когато има проблеми, центърът започва да мисли дали да не отреже периферията, за да оцелее. Такова беше и първото предложение – да се откажем от изнесените филиали, за да се съберем в Търново. Аз настоях филиалът да остане във Враца, защото осъзнавам какво е един град без млади хора. Затова правя всичко възможно да не гоним младите хора от нашия град, а да ги оставим тук – да има къде да следват. По моя инициатива проведохме срещи с местната власт – с кмета, с областна администрация, и мисля, че се разбрахме. Ние искаме университетът да има една добра база, в която да провежда своето обучение, да разширим спектъра на специалностите и да увеличим студентите от сегашните 500 на 1 500. Моята идея е да опитаме да направим Враца университетски град! Доколкото това е в моите възможности, аз го правя... Но вече от 1 година чакам да се прехвърли една сграда – на Строителния техникум. Извинете ме, но не ми харесват темповете, с които се работи тук.
От кого зависи?
Зивиси от местната власт. Училищната сграда, която гледахме преди година, сега я виждаме в същото положение и състояние. Не знам кой трябва да предприеме действие. В крайна сметка това не е в моите правомощия. Но ми създава проблеми, защото аз съм обявил пред академичния съвет на ВТУ, че сме намерили решение във Враца и че когато дойдат следващия път, ще работят в една добра база. Нужно е да се осигури и хотел, в който те да нощуват. Защото сега е много трудно да мотивираш преподавателите да дойдат и да обучават студентите си на края на града... Бих искал моите колеги, преподавателите, да имат желание да идват във Враца, защото тук е хубаво и приятно за работа, а не да чувам, че е... неподходящо.
Все още чакам нещата да се случат. Но ако не станат, има и други начини. Най-лесният от тях е да преместим филиала на ВТУ в град, в който местната власт иска да има висше образование и да има студенти. Можем да ги преместим в Плевен или да ги изтеглим в Търново. А във Видин и Монтана знаете ли как ни канят?!
Не искам това да се случи, защото обичам Враца. Защото това е моят край, но... дано не ме принудят да го направя.
Би било тъжно градът да изпусне своите млади хора и да обезлюдее. Нека не позволим на младите хора да стегнат куфарите и да заминат. Нека им създадем възможности!
Какви са перспективите?
Добри са. Ние открихме за първи път учебната година във Виена. На 28 септември в австрийската столица открихме учебната година с магистърска програма по „Бизнес администрация“ на немски език. Обучението е дистанционно. Такова нещо не се е случвало в историята на ВТУ! Европейците дойдоха за нашите студенти, ние отидохме за техните – нямаме друг вариант, ако искаме да успеем. Ако искаме да сме голям европейски университет, трябва да го правим. Домакините ни предложиха два големи проекта – единият е на ООН, а другият – да ни включат в консорциум на европейски университети. Затова казвам, че съм спокоен за бъдещето на ВТУ. Да, вярно е: трудно ни е! Но тръгнахме открито да решаваме проблема, който установихме, че имаме. Другите колеги решиха, че ако го назоват, това ще им попречи за набирането на студенти или на имиджа и замълчаха. А проблемите на висшето образование в България са общи. Идеята беше да се обединим и да кажем: проблемите ни са общи. Но така се получи по-добре. Държавата ни помогна, ние си помогнахме сами, защото нали знаете: „господ дава, но в кошара не вкарва“. Ние тръгнахме да правим европейски университет. Част сме от ЕС и няма нужда да се затваряме само в нашата територия. Тази отворена към Европа врата не е за нас, преподавателите, тя е преди всичко за студентите. Караме ги да идат и да видят как учат техните връстници, ако искат – да следват там, но да се върнат в България. Давайте да подредим нашата държава, да работим тук. Няма нищо по-хубаво от у дома. А дистанционно можете да работите за целия свят. За това са тези аутсорсинг и IT фирми. Защо един човек във Враца да не работи за CNN? Само че се иска човекът да знае език на ниво В2, да има качества и да му осигурим контакта с тях и те да му дадат тази работа.
ВИЗИТКА
Проф.Христо Бонджолов е ректор на Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий“. Роден е на 18 август 1960 г. Корените му са от врачанското село Попица. Бил е преподавател в катедра „Славистика”, председател на Академичния съвет и директор на Департамента за езиково обучение и Международния летен семинар по български език и култура. Между 2011 и 2015 г. е декан на Филологическия факултет на ВТУ, а от 2015 г. е ректор на ВУЗ-а.
