Сериозна заявка за защита на качествената журналистика направи председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в годишната си реч за състоянието на общността. В сряда /14 септември – б.р./ Брюксел излезе с 2 пакета от законодателни предложения за единния цифров пазар. Единият се отнася до т.н. интернет свързаност, а другият - до модернизацията на авторските и сродните им права, съобщи mediapool.bg.
"Искам журналистите, издателите и авторите да получават справедливо заплащане за труда си, независимо дали работят в студио или от собствения си хол, дали техните произведения се разпространяват онлайн или извън мрежата, дали се отпечатват на копирна машина, или към тях води хиперлинк в мрежата", заяви Юнкер.
Европейската комисия предлага да се въведе специално право за издателите на вестници, списания и друг вид преса, което да е
подобно на правата на продуцентите
на филми и на звукозаписните компании, което съществува в момента. Някои го наричат "данък линкове", защото ще се даде възможност на издателите на медии да търсят заплащане за линкове към тяхно съдържание, например от генератори на новини като "Гугъл нюз". Идеята е да се признае важната роля на пресата в създаването на качествено журналистическо съдържание, което е ключово за достъпа до знание на гражданите в демократичните общества, обясняват от ЕК. За пръв път издателите ще бъдат юридически признати за притежатели на права, което ще им даде възможност да договарят използването на тяхното съдържание в интернет по-справедливо, отчитат от Брюксел.
Новата проектодиректива за авторските права задължава издателите и продуцентите да информират авторите и изпълнителите за печалбата от техните произведения, така че истинските създатели на творческите продукти
да получат справедлив дял от нея
Засилване позициите на истинските създатели на съдържание да получават заплащане за използване на продуктите им от онлайн платформи като "Ю тюб", предвижда още новата директива за авторските права. Въпросните платформи ще трябва да въведат ефективни технологии, с които автоматично да засичат песни или аудиовизуално съдържание, за които има договорка със съответните притежатели на правата за авторизация или премахване. Европейските граждани вече ще имат улеснен онлайн достъп до статии, видеоматериали, тв шоута, филми, независимо къде на територията на ЕС ползват въпросното съдържание, предвиждат още промените. В края на 2015 г. Брюксел даде възможност на потребителите да използват онлайн абонаментите си за филми, музика, електронни книги и др., когато са извън родната си страна, например на почивка или в командировка.
Комисията предложи вчера и правен механизъм, чрез който излъчващите оператори по-лесно да получават от носителите на правата разрешенията, необходими им за предаване на програми онлайн в други държави членки на ЕС. Става въпрос за програми, които операторите предават онлайн
едновременно с телевизионното си излъчване
както и за телевизия на запис, която предоставят онлайн в други държави членки, като например MyTF1 във Франция, ZDF Mediathek в Германия, TV3 Play в Дания, Швеция и балтийските държави и AtresPlayer в Испания, посочват от ЕК. Оттам твърдят, че възможността операторите да предоставят почти цялото си съдържание - новини, културни, политически, документални или забавни програми, и в други държави членки, ще даде по-голям избор на потребителите. С новите правила се улеснява смяната на доставчика, когато потребителите са се абонирали за пакет услуги (например комбинация от интернет, телефон, телевизия, мобилни услуги и т.н.). Освен това се гарантира правото на уязвимите групи (възрастни хора, хора с увреждания и получаващите социални помощи) на договор за интернет на достъпни цени.
Предвижда се също така в бъдеще потребителите да могат да звънят на 112 - номера на ЕС за спешни повиквания, чрез онлайн услуги.
Комисията стартира и нова инициатива, чрез която общините в ЕС ще могат да
кандидатстват с проекти за безплатен безжичен интернет
(wi-fi) за всички граждани, например около и в обществени сгради, здравни центрове, паркове или площади. Първоначалният бюджет на въпросната публична ваучерна схема е 120 млн. евро. "Финансирането за инсталиране на локални точки за безжичен достъп трябва бързо да стане налично след приемането на схемата от Европейския парламент и държавите от ЕС", посочват от ЕК. Оттам твърдят, че до края на 2020 г. поне между 6 000 и 8 000 местни общности ще могат да се възползват от новия проект.
Представен бе и план за действие за 5G мрежите. В него се предвижда общ европейски график за координирано стартиране на търговски 5G услуги през 2020 г. Обмисля се възможността за осигуряване на рисков капитал на стартиращите предприятия, които разработват 5G решения за новаторски приложения и услуги в промишлените сектори, например в областта на автоматизираното шофиране, доставката на стоки с дронове или виртуалната реалност за специфично професионално сътрудничество. През 2015 г. 71% от европейските домакинства са имали достъп до бърз фиксиран интернет (скорост на изтегляне от поне 30 Mbps), но това важи само за 28% от домакинствата в селските райони, отчитат от Брюксел.
Що се отнася до мобилното покритие с 4G, средната стойност за ЕС е 86%, но в селските райони - само 36%.
"Взети заедно, тези действия ще насърчат гражданите да открият телевизионни и радио предавания от други европейски държави, да поддържат връзка с родните си страни, когато живеят в друга държава членка, и ще подобри предлагането на европейски филми, включително и през граница, а така ще открои и богатото културно разнообразие в Европа", смятат от екипа на Юнкер.
*Материалът е публикуван във в.“Стандарт“ на 15 септември т.г.
КОМЕНТАР
Регламентирането на професионалната журналистика в писмените издания ще доведе до реабилитирането на професията като цяло, затова усилията на ЕК в тази посока са похвални. В момента пазарът в България е наводнен от всякакви виртуални издания, които в повечето случаи не плащат дължимите задължения към хазната. В голямата си част същите „копърки“ се маскират като информационни сайтове и влияят на обществото. Липсата на правила в глобалната мрежа подпомага дейността на преписвачите, които по системата copy-paste не само крадат, но и приписват чуждия труд за свой, без да плащат нищо за това „усилие“. Да не говорим за загубите за хазната, тъй като същите субекти пропускат данъци и осигуровки. В Северозапада вече има няколко подобни примера, някои от които блестят със своята арогантност е безпардонност. Може би е въпрос на воля от страна на народното събрание да инициира закон, който да регламентира безнаказаната слободия в мрежата. Така ще се сложи край на безпардонното преписване!
