Врачанският панаир завърши. Или по-точно казано неговото 128-о издание вече е в историята. Без да имам претенциите, че имам право да го анализирам, ще отбележа три неоспорими факта, които ми направиха впечатление.
Първо: видя, че че традиционният врачански панаир може и без чалга. Демонстрирането завръщане към фолклора не е никак лоша идея, напротив. Организаторите заслужават уважение, защото дадоха път на местните танцови таланти да демонстрират качествата си на сцената. Не, че това нещо се прави за първи път, но е хубаво да се подкрепят местните фолклорни /и не само/ състави. А и без чалга се съмна!
Второ: инициативата да се подкрепя местното производство също беше много точно попадение на организаторите. Привличането на известни лица от ТВ екрана като Ути Бъчваров само могат да допълнят общото одобрение на тази идея. Поканата за участие на панаира към местните производители обаче трябва да се допълва и разширява, да им се дава трибуна често, а не само от панаир на панаир. Защото се видя, че стоките им са не само добри, но и качествени, а и цената им е по нашия джоб.
Трето: имаше ред, а музиката наистина не пречеше на останталите жители на Враца. Поздравления за подредбата – шатрите придаваха стил и показаха, че организаторите доста са поработили по традиционната проява. Не на последно място: приветствам събирането на пари за ремонта на родилното отделение. Но не знам дали
Вместо четвърто: на когото му е липсвал предишния панаир – да прочете поетичното вдъхновение на Баце /по-долу/, защото ние в „Конкурент“ винаги сме се опитвали да дадем на читателите си най-доброто.
Довиждане, Врачански панаир!
Врачанскио панаир
Ора, йуйки, страоти,
играорци, олелия,
чалга и индийски танци,
праскалци и приоданци,
помияре, мръсотия,
врекалци и дечурлия.
„Тука-има, тука-нема“,
мотойавица голема.
Кръкънделе, пунгашоре,
матурци, келеметоре,
глофърци и клатикурци,
саръкоче, баламурци,
кюскалци, копилетор,
сурупуч и голотор.
„Джиджи-биджи“, „думба-лумба“,
гладни „синьовци“ на тумба.
Копанаре и дръмкаре,
фуфляци, магаретаре,
секви сатвере без брой
и джуруйаци от сой;
ръньовци и оклами,
ботуре и калами,
и превървица безспир:
музовир до музовир.
Шафрантии, шашавелки,
Кикимори, шантонерки,
Цинцифуции, джадии,
Киликандзере, брантии,
Лйубовчийки, лимбизии,
Уроспетини, кюскии.
Лумборосванье до дупка:
„Бой мачето, айде – цупка!“
Фишкалци, пишман-търговци,
мющерии като овци,
урсулица без пари,
прошляци и оклами,
курбеле и женюряк,
пустиняк до пустиняк.
„Яла мачката поганци!“
„Цела годин – таратанци!“
Топла бира, стара скара
„църа-пъра“, „кара-вара“,
пърлена на огин питка,
сминдул, „яденье на ситка“,
вино с лимонада – „мечка“,
„згуриградското на клечка“.
„На ти, Гуджо – лапай мръвки!“
За децата – вносни дъвки.
Карамеле, чам сакъз,
варен, печен кукуруз,
диньи, йубеници – фраш,
зеере и зеленйаш,
гуджуле и певердета,
и рачеле, и пелтета.
„Шор бозата, щрак парата!“
Те полвината заплата!
Каравани и тепции,
саджаци и пиростии,
шпорове на тънката,
черпаци за вода,
еремичкии сиджими,
куротресини, варии,
и манари, и фаражи,
кекерци за разни джаджи.
Сичко ебептем за брак:
джунджурак до джунджурак.
Бъчви, бурета, стулета,
грънци, шарени бардета,
гарди, калени паници,
делви, дръвени лъжици,
клъчници и качамилки,
затисколе, мотовилки,
патерици и бастуни,
зографисани кратуни.
Свирки – зайчета и мишки,
заплесии у кутишки,
тук пааре, там полупки,
и дудуци с девет дупки,
клечуряк и чирепор,
кекерци за секи зор.
Пепейак от цело лето,
„мол“ направо на джадето.
Те ти целио сеир!
Те – Врачански панаир!
От „Сиренье по врачански“, забавно-хумористично издание
