Около хиляда са търговските обекти, които Националната агенция по приходите (НАП) посочва всеки месец в списъка за подлежащи на запечатване магазини и заведения, показва проучване на „Монитор“. В някои месеци техният брой е между 700-800 обекта, докато в други той надвишава 1000 магазина.
Списъкът за подлежащи на запечатване магазини и заведения се обновява почти ежедневно, като в него може да се открие името на търговския обект, адресът, вид на продаваните стоки или услуги. Понякога в рамките на само един месец броят на посочените обекти се мени като се обхващат все повече нарушители. Списъците служат както за информиране на гражданите, така и за известяване на търговеца, който е направил нарушение. До крайна мярка, а именно затваряне на обект се стига, когато не е спазено условие от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС).
Нарушенията включват от неправилно издаден документ за продажба и нерегистрирано в НАП фискално устройство до неодобрени от агенцията електронни системи с фискална памет, които позволяват прекъсване на връзка между отделните модули. Търговецът пък се счита за уведомен, когато види своя обект на интернет страницата на НАП и когато на мястото е поставено съобщение за запечатването.
Така през 2019 г. всеки месец по около 1000 обекта биват посочени като подлежащи на запечатване. Най-много нарушители има в големите градове като София, Варна, Бургас, Пловдив и Стара Загора.
Срещу всеки обект е записан и видът му, като за 2019 г. най-често са били санкционирани малките търговци, които предлагат бързи закуски като банички, мекици, палачинки или сладки изкушения. В списъците може да се видят и нарушители в автосервизи, бензиностанции, салони за красота, бутици, магазини за дрехи, включително хотели, къщи за гости и други места за настаняване. По-голямата част от обектите обаче са изредени като „магазини”, което не дава ясна представа за вида стока, която е предлагана. След запечатване на обекта достъпът до него и имуществото в него е забранен не само за клиенти, но и за собственика му.
Монитор
