Врачанският Ботев се нуждае спешно от свежа кръв, за да "спаси кожата" в елита. Едно от най-добрите попадения в това преливане на кръв може да се окаже Валентин Илиев. Макар и привлечен като помощник-треньор синът на местната легенда Илия Вълов е обичан от всички - ръководство, публика и най-вече врачани, защото е един от тях. В традиционната рубрика, която излиза от 2 години, ще ви върна назад във времето, за да си спомните откъде тръгна Вальо към големия футбол. А той има с какво да се похвали - 313 мача на най-високо ниво в първенствата на България, Русия, Украйна и Румъния, в които е вкарвал 32 гола, има и 23 мача с националната фланелка на България.
Рубрика на Георги Александров
Всички знаят, че Валентин Илиев е син на Илия Вълов, но и всички са наясно, че сянката на бащата често тегне над сина. Роденият на 11 юли 1980 г. млад мъж досега не се е оплакал нито веднъж от "наследството" на своя именит баща. А вероятно има какво да разкаже.
Първите стъпки на Вальо са в Ботев - от 1999 до 2001 г. той изиграва 37 мача с родния Ботев, за който има и 3 гола. Налага го именно баща му, който не му пести критиките, когато младият бранител ги заслужава. "Валентин е по-добър от мен - и като човек, и като футболист, и като баща", признава Илия, който не крие, че се гордее със сина си. "Не ми пука какво говорят за мен на трибуните, важно е какво показва синът ми на терена", казваше тогава Илия. И както се вижда е бил прав - Валентин е един от последните футболни продукти на местната школа, донесли пари в касата на родния си клуб /другият, за който се сещам е Светлин Симеонов-Пинчера/.
В началото на 2002 г. юношата на Ботев хваща окото на украинския Метарлург /Запорожие/, който брои 40 000 долара на Иван Личев и президентът на Ботев продава правата на Вальо. За онова време парите бяха доста добри. Основна "вина" за контракта има мениджърът от Вършец Мирчо Димитров, който и досега е силен при трансферите на руския пазар.
Младокът се задържа 2 сезона в Украйна - изиграва 27 мача и се разписва веднъж. През 2004 г. преминава в ЦСКА, където за 3 сезона става част от червения клуб Изиграва 79 мача и бележи 7 гола, но над всичко стои обичта му към "армейската общност", която и досега го брои за един от най-верните играчи. На 24 август 2005 г. Вальо бележи единственото попадение при гостуването на митичния стадион "Анфийлд Роу" не срещу кого да е, а срещу английския колос Ливърпул. Голът с глава на врачанина смълчава над 42 000 зрители край река Мърсисайд, които в края на мача аплодират "армейците" за дръзката им игра. ЦСКА пък отпада от турнира след домакинско 1:3 от същия противник, но все пак е спечелил уважението на футболна Англия.
В кариерата на Вальо Илиев следват гастроли в руския Терек /Грозни/ - 47 мача и 5 попадения, румънските Стяуа - 26/4 и Университатя - 25/6, украинския Волин /Луцк/ - 18/0. Между 2013 и 2015 г. отново облика екипа на ЦСКА, за да изиграе 40 мача и да вкара 5 попадения. Завършва кариерата си в Крайова за Университетя, за които играе в 20 мача и вкарва 1 гол.
За 8 години между 2005 и 2013 г. успява да облече екипа на националния ни тим в 23 мача. Бил е треньор на ЦСКА 1948, когото повежда от четвърта дивизия към горните етажи на футбола у нас /2016-2018 г./, а после е един сезон асистент в Университатя. От няколко седмици е помощник-треньор на Антони Здравков в Ботев, макар че футболните хора виждат у него следващия спортен директор на врачани.
Вальо е земен и много скромен човек, който не ламти за слава. Неслучайно е един от малкото футболисти, които не сме виждали по дискотеки и нощни клубове, а в черквата да бие камбаната. Преди година Илиев беше "разкрит", че е клисар в църквата "Св. Георги" в Бистрица. Признава, че религията го прави по-уверен и по-добър и съчетава тренировките, които по това време води в ЦСКА 1948 с клисарските задължения. Признвавам си, че тази история би предизвикала някой продуцент от Холивуд да направи касов филм. В България обаче тази тема очевидно не развълнува никого кой знае колко, освен зрителите на бТV, които са гледали въпросното предаване. Защото у нас истинските хора рядко биват оценявани от съвременниците си. Нали помните какво е рекъл Ботев - "У нас свестните считат за луди..."
