Майка от София разказа какво е да прекараш три дни с циганка в болницата. Противно на очакванията тя признава, че в началото е била негативно настроена.
А после се засрамила, защото жената показала невероятно отношение. Трогната, столичанката пише пост във Фейсбук група с молба ако може някой да помогне с работа на ромката.
Ето какво разказва тя: Наскоро попаднах в една болнична стая с още една майка от ромски произход и нейният 8 г. син. Изкрахме заедно три денонощия. Първата ми реакция беше да си скрия портмонето, да препсувам държавата, да препсувам здравната ни система (не че не заслужават, но това е друга тема), да си кажа тъжно “защо на мен”, да си помисля каква жертва съм аз. Даже се оплаках на моите приятели във вайбър! Не стига че се налагаше да сме заедно, ами тази жена си позволи да каже колко са лоши условията и как не е достатъчно чисто! Не, че не беше права, но аз не мрънках и понеже явно съм някаква по специална, ми се стори абсурдно тя да го прави. Слава на бога, успях да се оцеферя бързо и скоро разбрах, че съм пълен идиот.
Жената беше там със същото притеснение за детето си, както и аз. И да, определено личното и ниво на хигиена не отговаряше на болничното. Толкова пъти изтупа, измете, изпра и подреди, че аз в качеството си на софийска дрисла доста се засрамих. Всяка вечер малкият А. си лягаше изкъпан, сресан, с изрязани нокти и дрехите му биваха изпрани.
За протокола, аз категорично си измих по малко пъти зъбите от нея! И почнах да пера блузките на моето дете, защото осъзнах че съм превърнала мъжа ми в ходеща пералня. Вместо да си говорим нещо, аз го заривах с мръсни дрехи. После се светнах, че и аз мога да ги тръкна на чешмата - нищо няма да ми стане! Та същата тази жена ми разказа за себе си, завършен 8-ми клас, на 24 години с две деца на 8 и 5. Живеят в Белоградчик, Северозапдна България - беден район. Не се оплаква, мъжът и намира работа през лятото. Само зимата е трудна, и се налага да заминава за Англия. То там всички млади са в Англия, остават само бабите и децата... И тя е ходила миналата година. Доста тежък труд, ама се плащат сметките и заемите. Имат си къща, казва че децата и не са лишени от нищо. Много си мечтае за работа в града, защото не иска да ходи повече в Англия. Когато нея я няма, А. почва да се лигави и не иска да ходи на училище. Тя го стяга, иска да учи. Питах я, дали само те са така в общността (мислех, че сънувам нещо). “Аааа, не! Тука в нашата махала всички деца ходят на училище и здраво ги натискаме. И също така много си пазим децата, знаеш ли как разбираме от доктори.”
И факт - беше намерила един от най-добрите доктори в областта си и беше успяла да си запше час точно при него. И получи адекватно лечение и изследвания! Викаше му доцент, а той беше професор, ама хайде сега. Плати си всичко, което не беше по каса и не мрънкаше. Виждах, че ще и е трудно после. Харесах я, тя ми помагаше във всичко. Държеше ми ръката, плака с мен, грижи се за дъщеря ми, пееше и, говореше и мило, казваше че я обича. Малкият разбойник А. в началото гледаше страшно, но като чу нормално отношение и добрина, стана възпитан и любезен. Черпеше ме от бисквитите си и ми казваше “много ти благодаря, како”. Даже си играеше с малкото и му показваше книжка. Обеща ми да учи, и на докторите обеща, защото и те го харесаха. Показах им моя снимка нагласена, с рокля, професионален грим и доста самочувствие. Елвира ахна и искрено каза: “Малиииии, много си хубава, сега кво ти е станАло ма?” Искрена добра душа. За мен остава да си мисля кво ми е станАло, за ква се помислИх, а вас искам да помоля нещо. Не искам дрехи, играчки, храна и пари. И те не искат, защото си имат. Търсим работа на тази жена в Белоградчик. Някой да й подаде ръка и да й даде шанс. От нея зависи дали ще успее да го задържи. За чистенето гарантирам, за друго не се сещам. Тя ще каже. Аз не познавам никой там, ама никой. Ама майките сме си сила, а тя е майка, и то от добрите."
Блиц
