Рубриката ми, която излиза от 2 години, понякога е закъсняла за хора, оставили ярка следа в Ботев, защото са си отишли без време от живота. Така се получи с лъчезарното момче на Враца Николай Бакърджиев, който си отиде преди няколко дни. Тъжно бе, че поклонение за него на стадион „Христо Ботев“ нямаше, а няколко дни след погребението му, когато беше домакинството срещу ЦСКА, никой не се сети за минута мълчание в памет на този невероятен талант, който ни напусна на 76 г. А точно срещу „армейците“ беше редно да се почете легендарният нападател, с чиито гол Ботев е взел първата си победа над столичния гранд. Когато започнах да пиша в тази рубрика, го направих заради куп причини. Не съм и предполагал обаче, че тя ще се превърне в истинска „Епопея на забравените футболисти на славния Ботев“. За съжаление такава е и днешната история – за да помним кой беше Николай Бакърджиев, какво е дал на Ботев /Враца/ и какво му отне футболът.
Рубрика на Георги Александров
Славните футболисти на Ботев са сред нас. Ако някой си мисли обаче, че те ще направят първата крачка, за да се похвалят – ще остане разочарован. Защото почти всички тези мъже са хора с достойнство, които няма да тръгнат да се хвалят. Те са играли по времето, когато нямаше фейсбук, инстаграм и татуировки. По тяхно време черно-белите телевизори бяха лукс, а за подвизите им се разказваха легенди – по радиото или от уста на уста. Това ги прави вечни и заради такива хора Враца заслужава да има отбор в „А“ група!
Според Библията на врачанския футбол /имам предвид написаната от Илия Панев книга „Враца и футболът, 1997 г. – б.а./ Николай Бакърджиев е изиграл 209 мача с екипа на врачанския Ботев. В тях той е реализирал 21 гола. Има по едно участие в младежкия национален отбор и в гарнитурата, която се е казвала „Б“ национален тим при мъжете.
Безспорно най-значимото му попадение обаче си остава голът на стадион „Народна армия“, както по това време се казва днешният „Българска армия“. На 9 юли 1965 г. около 20 000 отиват на мача в София, като очакват „армейците“ да размажат провинциалното отборче, влязло току-що в елита. Вратар на гостите е Людмил Горанов, а пред него излизат: Димитър Ангелов, Кошев, Ибро Коцев, Дишовски, К.Петров, Николай Бакърджиев, Мирето Стоилов, Илия Драгомиров, Евлоги Йорданов и Кирил Райков.
Преди почивката домакините натискат, но гостите се бранят разумно, като над всички блестят Дишовски и Коцев. През втората част Ботев „пренася огъня“ далече от своята половина и пред вратаря на „армейците“ Стоян Йорданов започва да става напечено. Очевидци на срещата казват, че врачани буквално скриват топката на ЦСКА след 60-та мин., но нямат късмет да вкарат. И когато нещата отиват към бойко 0:0, Драгомиров подава към Бакърджиев, който с кинжален удар опъва червената мрежа за 0:1. Минутата е 89-та и домакините нямат сили да направят каквото и да било. Публиката изпраща с овации смелите врачани.
Това е историческата първа победа над ЦСКА. В почти вековната история врачани успяват да стигнат още 3 пъти до успех над същия противник – веднъж в София и два пъти във Враца. Последната победа е от преди 34 години – на 15 юни 1985 г. във Враца с 3:0.
„Баката“, както ласкаво го наричат неговите съотборници и запалянковците от легендарната трибуна „Слънчев бряг“, става част от Ботев през 1959 г. Тогава е едва на 16 години или както е модерно да се казва днес „тийнейджър“. Пробивите му по крилото обаче са феноменални. Буквално се подиграва с пазачите си, а след като ги преодолее – сервира топката на снажните нападатели пред вратата на противника.
„Играеше директен футбол. Надиграваше се със защитниците и рядко пропускаше да ги направи за смях на хората по трибуните. Центриранията му бяха изпипани до съвършенството и за всеки, който умееше да играе с глава, беше детска работа да насочи топката в мрежата“, спомня си Георги Каменов. Топреализаторът на врачани в елита – 150 гола в „А“ група разказва за един случай, в който освен Бакърджиев е замесен и бащата на настоящия старши-треньор на врачани Тони Здравков – Иван Здравков /познат и с прякора си Джек Раби/, който също вече не е при живите.
„Паднахме се за купата с Левски. Тогавашният регламент събираше по 4 отбора, а ние трябваше да играем в Стара Загора със софиянци. По време на мача Бакърджиев правеше каквото си поиска по крилото с Джак Раби, който по онова време беше един от най-сърцатите бранители на столичния гранд. Няма да забравя финта му – след като излъга Здравков, защитникът падна на задника си, а Бакърджиев го изчака джентълментски да се изправи и отново го финтира“, спомня си Каменов. Във въпросния мач почти никой не си спомнял резултата и отпадането в продълженията, но всички говорели за каскадата от финтове на Баката по крилото. „Той беше нещо като Гиби Искренов. Страхотен талант и невероятен футболист. Жалко, че контузия го извади от футбола“, казва още ветеранът Каменов.
Почти никой във Враца не си спомня коя година се случва тази зловеща за Баката случка. На мач срещу Славия националът Александър Шаламанов уцелва с бутоните в коляното симпатичния краен нападател. Това му коства края на кариерата.
Николай Бакърджиев е част от селекцията на врачани, донесла най-голямата радост – бронзовите медали през 1971 г. През този сезон той играе в 13 мача.
Съотборниците на нападателя недоумяват защо не е имало поклонение на стадион „Христо Ботев“, където е минала част от живота му. С горчилка на уста припомнят, че „онзи, който не помни миналото си, няма и бъдеще“. И обещават да не забравят Николай Бакърджиев – лъчезарното момче на Враца и на техния Ботев.
