Събития

Григор Григоров: Съдебните заседатели са гласът на обществото в съдебната зала ИНТЕРВЮ

  18.11.2019 12:17             
Григор Григоров: Съдебните заседатели са гласът на обществото в съдебната зала ИНТЕРВЮ

Григор Григоров е 50-годишен, с две висши образования  - Педагогическо във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ и право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.  Семен, с едно дете. Директор е на Профилирана гимназия „Д-р Иван Панов“ в Берковица. Първи мандат е съдебен заседател и председател на съдебните заседатели на Окръжен съд – Монтана.

автор: Светла Иванова

 

Г-н  Григоров, защо станахте  съдебен заседател? Какво Ви дава тази работа?

Защото имам интерес към правото, тъй като то живее заедно с обществото, в което сме и регулира обществените отношения, които са част от живота. Завършил съм и „Право“ в Софийския университет и това ми дава възможност да се докосвам до юридическата материята, прилагана на практика от добри професионалисти.

Това значи ли, че кандидатите за съдебни заседатели трябва да са юристи?

Не, не значи! Липсата на юридическо образование не е пречка да си съдебен заседател. Основното за съдебния заседател е гражданската позиция да намери място в съдебната зала.

Много хора смятат, че съдебните заседатели са фигуранти, които не могат да повлияят на хода на делото и крайното решение на съда. Какво е Вашето мнение?

Не съм съгласен с такава теза. Още повече, че всички съдии в съставите, с които съм работил, са се отнасяли с необходимото уважение към нас и винаги са аргументирали  решенията си и са се съобразявали с несъгласите от наша страна. А когато са чували от нас – съдебните заседатели, аргументирани доводи са коригирали решенията си.

Кои са най-запомнящите се  дела, в които сте участвали като съдебен заседател. С какво Ви впечатлиха те?

Спомням си за едно дело, по което със съдията имахме различия , но достигнахме до консенсус и съдията се съобрази с нашето мнение.Делото беше срещу младеж, причинил ПТП, при което бе загинал човек. Ние убедихме съдията да не се налага тежко наказание, тъй като имаше множество смекчаващи вината обстоятелства. Младежът не беше избягал от местопроизшествието,  не беше употребил алкохол и  се беше обадил сам на тел. 112 и напълно съдействал на органите на МВР за изясняване на случая. Той беше шофьор на камион за хляб, цяла нощ разкарвал касетките с хляб в региона и призори, по тъмно тръгнал да се прибира, но в платното му имало велосипедист, с гръб към него - възрастен мъж, без светлоотразители. 

Спомням си и присъда , наложена  на кмет на Видин, за който се доказа, че е извършил злоупотреби в особено големи размери и наложихме тежка присъда – 6 години затвор ефективно. Тогава съдебните заседатели се съобразихме със строгостта на закона, още повече, че престъплението бе извършено от длъжностно лице, призвано да пази и изразходва в обществен интерес тези средства.

Присъствието на съдебните заседатели в състава не е, за да подкрепят безпрекословно думата на съдиите или да са в конфликт с тях - заседатели трябва да се вслушват в опита и професионализма на съдиите, а те пък да се съобразяват с мнението на гражданите. Но това  не означава подчиняване на настроенията на улицата. Това е много грешна стъпка в правораздаването, когато улицата диктува решенията на съда – това не е добре нито за обществото, нито за правораздаването.

Какво бихте казал на гражданите, които искат да кандидатстват или се колебаят да кандидатстват за съдебни заседатели?

Ако някой има желание да стане съдебен заседател, само за да застане на подиума заедно със съдиите и да чуе името си, по-добре да не го прави. Но ако иска да разбере как работи българската правосъдна система и  сам да стане част от правораздаването – да кандидатства. Иначе много е лесно, но не е честно само да се критикува отстрани - нежелаещите да работят, нямат право да говорят.