България може да се присъедини към валутно-курсовия механизъм ERM II през първото или през второто тримесечие на 2020 година. Това заяви ръководителят на Европейския съвет по банково преструктуриране Елке Кьоних пред БНР.
Водещата институция в процеса е Европейската централна банка, а отговорът ѝ се очакваше в средата на лятото или в началото на есента. Кьоних допълни, че трябва да се види на какъв етап е изпълнението на критериите, за да може Европейската централна банка да даде зелена светлина.
Елке Кьоних е първият високопоставен европейски представител, който очертава новите срокове. Тя следи процеса по присъединяването ни към т.нар. "чакалня за еврозоната", тъй като заедно с него ще влезем в тясно сътрудничество в банковия съюз. Това означава, че българските банки ще започнат да правят вноски в Европейския фонд по преструктуриране, а не в националния. Именно този фонд е част от съвета, ръководен от Кьоних.
Макар и да изглежда изключително технически детайл, банковият съюз има пряко отражение върху българските банки. Най-големите от тях ще бъдат надзиравани пряко от Европейската централна банка, както и по-малки, ако от Франкфурт решат. Също така събираните от тях вноски за гарантиране на депозитите ще бъдат пренасочени към Брюксел, където е базиран Европейският фонд за банково преструктуриране, който е част от Европейския съвет за преструктуриране, ръководен от Елке Кьоних.
"България наистина ще бъде първата държава, ако всичко върви по план, която ще влезе в тясно сътрудничество с банковия съюз, въпреки че все още не е въвела еврото. Другата държава, която е заявила интерес, е Хърватия. И в двата случая трябва да знаете нещо, което може би е характерно за всички страни от Централна и Източна Европа, а именно - че големите банки, които имат представителство и в съответната държава, вече са част от нас. Това означава, че огромно количество банки няма да станат част от Единния фонд за преструктуриране… Има банки, които така или иначе са наши - т.е. правят вноски при нас. Досега техните компании извън еврозоната не са били част от работата ни, но когато се присъединят, нищо съществено няма да се промени".
Например, най-голямата банка у нас е италианска, но оперира в България с регистрация по българското законодателство и се счита за българска банка. Същото важи за банките, които са унгарска, белгийска или австрийска собственост, например. Повечето от тези банкови групи се считат за системни и за еврозоната, но българските им подразделения досега не са били част от общия надзор от Франкфурт. От Съвета по преструктуриране следят отблизо ситуацията:
"Те са поискали това тясно сътрудничество. Европейската централна банка вече направи оценка на качеството на активите на някои банки. В момента България се справя с някои задачи. Засега нещата изобщо не са свързани с нас, те са си работа на Единния надзорен механизъм. В същото време ние работим много добре с механизма, особено около ситуацията с Брекзит. Българските банки трябва да знаят за това и да го разбират. В крайна сметка, те се включват в нашия фонд, за да е сигурно, че можем да посрещнем каквото и да се случва".
Според Кьоних единственият въпрос, който ще засегне банките веднага, е свързан с фонда за преструктуриране: "Веднъж, след като България влезе в тясно сътрудничество с единния банков съюз, българските банки ще започнат да плащат вноски в единния европейски фонд за преструктуриране. Също така, средствата, натрупани в националния фонд, трябва да се прехвърлят при нас. Ние вече водим разговори по този въпрос“.
След като България влезе в чакалнята за еврозоната ръководената от Елке Кьоних институция ще одобри плановете за преструктуриране на българските банки. Съществуването на такива планове е задължителна процедура, смятана за буфер при евентуален негативен развой.
монитор
