За магаретата знаем, че страдат от нелечим инат. Но всъщност те са много социални животни и имат нужда от компанията на други магарета или животни.
Магарета се използват да пазят овцете от диви кучета, тъй като са смели. Но още по- любопитно е, че се ползват в рехабилитационната работа с ментално увредени или болни деца. Те са домашните животни, които се нуждаят от най-малко количество храна спрямо работата, която вършат.
Долината на Нил
Домашното магаре се среща в 3 разновидности – едната произхожда от нубийското диво магаре, а другата – от сомалийското диво магаре или е кръстоска между двете. Опитомяването е започнало 6000–5000 г. пр. Хр. по долината на Нил. Наред с камилите и конете широко се използвало за развитието на търговията и транспорта. Участвало е и при построяването на египетските пирамиди. Магаретата били ценени от хората заради това, че са непретенциозни, внимателни и смели. И днес широко се използват в цял свят.
Добри майки
Домашните магарета се размножават през пролетта и началото на лятото. След 12,5-месечна бременност женската ражда по едно магаренце. Бозае 6 месеца. Майката е много привързана към малкото си. То израства напълно към края на втората година, но за работа се използва към третата година. При кръстосването с конете се получават безплодните мулета и катъри, които са непретенциозни към условията на живот, но са силни като конете. В миналото в Южна Европа, Предна Азия и Южна Америка са се отглеждали милиони мулета и катъри. Кръстосват се и със зебрите.
Здрави
Домашното магаре има напречна линия между раменете, както нубийското. Въпреки че много магарета имат миши сив цвят, срещат се и петнисти, черни, бели, албиноси и всички нюанси на сиво и кафяво. Магаретата са много устойчиви на болести и остават здрави дори на преклонна възраст (40 и повече години).
Христос
Създадени са едри породи домашни магарета, от които най-известни са: хомадско – в Иран, каталунско – в Испания, бухарско – в Средна Азия. В Италия съществуват 5 чистокръвни породи, които са застрашени от изчезване. Островите Сицилия и Сардиния са родината на миниатюрната средиземноморска порода (с височина до 91 см). Сицилианската порода е известна с любящия си и кротък нрав за разлика от повечето дългоухи с “магарешки инат”. Двете тъмни ивици на гърба, които има, образуват кръст. Легендата разказва, че Христос е яздил такова магаре и това е причината за този негов белег. Сицилианските магарета са много популярни в САЩ. Магаретата от френската порода Поату са с голяма глава и уши и много дебела и дълга тъмна козина. Високи са до 150 см.
Застрашени
Дивите магарета са застрашени от изчезване – в природата са останали неколкостотин индивида. Те са обект на лов за местното население в Етиопия и Сомалия. Намаляването на пасищата и ограниченият достъп до вода заплашват оцеляването на този вид. Африканското диво магаре е под защитата на закона в страните, в които живее. В национален резерват в Израел има популация на сомалийското диво магаре.
Треви и клонки
Менюто им включва над 100 вида треви, клонки и листа. Въпреки че първоначално са били адаптирани към сух климат, те са зависими от водата и когато не я получават от растителната храна, трябва да пият вода поне 1 път на 3 дни. Но могат да оцеляват с изненадващо малки количества течност. Има сведения, че понякога пият солена вода.
монитор
