Чували ли сте онзи виц, в който се разказва как работниците в една фирма ядат зеле, а шефовете – свинско, но проверяващите отчели, че се хранят със свинско със зеле. Така изглежда последната статистика, че Врачанска област е втора по заплати в България след София.
Всъщност тази информация отдавна не прави впечатление на никого в града под Околчица, тъй като всички знаят, че цифрите не отговарят на истината.
Реално, когато се нагласят числата, може и да излезе сметката, но това не означава, че работещите във Враца са с много по-дебели портфейли от хората в Монтана и Видин. Ако не беше така, в четвъртък нямаше да има стълпотворение пред бюрото по труда, където беше обявена среща със собствениците на нов завод за каучукови изделия в автомобилната промишленост, които предлагат заплата от 1 000 – 1 500 лева, а в 30-местната зала се наблъскаха 130 души.
Вероятно е заради методиката на изчисление, но ми се струва някак си странно средната заплата във Враца да е 1 231 лева, което е почти със 150 лева от тази в Пловдив, със 100 от Габрово и Русе, с 50 над Стара Загора и Варна, та даже с 40 лева от София област.
Често казано, ако продължават да изчисляват по същия начин, нищо чудно скоро областта да стане лидер – това е напълно възможно. Може да стане, ако във Врачанско единствените работещи останат заетите в АЕЦ „Козлодуй“, където заплатите наистина си заслужават и заради които възнаграждения се увеличава обшщия стандарт.
Но дотогава във Враца ще продължат да ядат зеле, а в атомната електроцентрала свинско, а статистиката ще твърди, че в областта се яде свинско със зеле.
Пардон, заради африканската чума по свинете това сравнение може би не е най-подходящото, но пък отразява най-реално ситуацията.
Георги Александров, главен редактор на "Конкурент"
