Между 15 и 20 сигнала за тормоз на възрастни хора на ден постъпват на горещата телефонна линия за пострадали от домашно насилие. От обажданията става ясно, че животът и здравето им често са застрашени, заявиха за „Монитор“ от фондация „Анимус“.
Около 10% от сигналите са за пострадали баби и дядовци. Процентът е доста тревожен. Засилва се тенденцията жертвите да са безпомощни и зависими, защото насилници са техните собствени деца или внуци. Много е трудно да се преодолее връзката родител-дете и
често тормозът е системен
защото родителят всячески оправдава постъпките и жестокостта на своето дете, коментира Жана Панделиева, координатор на телефонната линия за пострадали от домашно насилие
Възрастните жертви на насилие след инцидент се опитват да омаловажат случилото се, като казват: „Това не е насилие, просто той е нервен и избухва.” Друг механизъм е оневиняване на насилника и поемане на вината за инцидента: „Той е останал без работа и затова е толкова избухлив и нервен и понеже жена му го остави, той е много нещастен и затова пие и избухва, защо ли ми трябваше да питам дали е платил тока”, или „На него сега му е трудно, но като си намери работа, ще спре”.
Според специалистите от „Анимус“
сигналите, свързани с имотни спорове, зачестяват
Децата искат да получат имот дори и с цената на живота на своите родители, има случаи на възрастни хора, останали на улицата, без дом и прехрана. Възпитанието и прекалената отдаденост на родителя към детето често са основна причина родители да стават жертва на своите деца. Възрастните хора отказват защита от съжаление към децата си и след няколко месеца отново страдат, коментира психологът Катя Кръстанова.
При старите хора формите на насилие са психически тормоз и физическо малтретиране, но също така недаване на лекарства, отказ от помощ при дейности, които вече са им непосилни. Психологическо насилие – 11,6%, финансово насилие – 6,8%, неглижиране – 4,2%, физическо насилие -2,6%, сексуално насилие – 0,9%.
Много е трудно насилниците да бъдат наказани дори в случаи на смърт на възрастен човек, защото психическият тормоз и придружаващите заболявания са комбинация, която често оневинява виновните.
Единственото изследване по темата за малтретирането на възрастните
хора е на фондация „Социални услуги в общността” от 2015 г. и резултатите от него са изключително стресиращи. То беше направено чрез въпроси към хората, ангажирани като социални асистенти на стари хора, и те докладваха за над 90% малтретиране на старите хора в рамките на семействата. Основната причина е, че те не желаят да се противопоставят на децата си и дори избират да умрат.
По данни на СЗО през 2017 г. 15,7% от хората над 60-годишна възраст са били подложени на някаква форма на насилие, като е възможно този процент да е по-висок, тъй като само 1 от 24 случая на насилие срещу възрастни хора се докладва.
Специфичен механизъм е третирането на детето насилник като малко. „Аз хубаво ще го изгоня с полиция, ама кой ще му готви и ще го пере” или „Аз добре ще отида в другото ни жилище, но той няма да може да се оправя сам, нищо че е на 45 години”. Специфично преживяване, което спира възрастните хора да предприемат мерки, е срамът, че са отгледали и възпитали такова дете или „Какво ще кажат хората - точно учителката, дето изучи толкова деца, синът й я бие”.
монитор
