България

Кажи ми какво работиш, за да разбера дали си лъжец

  12.08.2019 10:10             
Кажи ми какво работиш, за да разбера дали си лъжец

Гневим се, когато ни мамят на пазара, но ако е с добра дума, прощаваме по-бързо.

 Трудът, свързан с продажби, обикновено включва измама

Cтранно нещо е лъжата. Когато сме малки, непрекъснато ни се обяснява колко лошо нещо е тя, а щом пораснем, изведнъж неизменно става част от живота ни.

Ето, преди дни отново отидох за зеленчуци на столичен пазар. Видях на една сергия подредени хубави домати и краставици и помолих да ми дадат по килограм. В това време телефонът ми иззвъня и съвсем инстинктивно отговорих на обаждането. Продавачката ми подаде торбата със стоката, аз платих и си тръгнах. Когато обаче се прибрах и я отворих, останах стъписана. Доматите и краставиците, които бях купила, нямаха нищо общо с видените отпред на сергията. Даже половината не ставаха за ядене.

Първоначално много се ядосах, първо на продавачката, след това на себе си и накрая и на държавата, където всеки те лъже и краде. Мислех да се връщам да се разправям, но реших, че е безсмислено, защото нямах касова бележка за купеното. А и започнах да си давам сметка, че и на други места по света ми се е случвало.

В Етиопия например редовно трябваше да плащам повече, защото съм чужденка и се предполага, че имам повече пари от местните. По английските пазари пък по-лошата стока се пакетира с по-добра. Ако искаш да избираш, има отделна, която се тегли и струва по-скъпо. Така че независимо колко една страна е бедна или богата, манипулацията в търговията май винаги съществува.

Показва го и едно скорошно проучване на американски учени, които са тествали в кои дейности е прието да се лъже. Те са анкетирали над 500 студенти по икономика и сътрудници на онлайн магазина “Амазон”, като са ги помолили да класифицират професии, които са ориентирани към продажби, и хипотетични герои от тях с различно ниво на компететност. Те също така е трябвало да се запознаят с някои казуси, свързани с въпросните работници, като например, че служителка е отчела повече пътни разходи от реално направените, а пък друг, че се е преструвал за голям почитател на яхти, защото шефът му бил луд по тях и така искал да му се хареса.

В резултат 84% от анкетираните са избрали лъжци, когато става въпрос за работа, свързана с продажби, а 75 на сто са заявили, че предпочитат честни хора за други дейности.

“Нарочно интервюирахме и студенти от бизнес училищата, защото искахме да сме сигурни, че стереотипите съществуват още в съзнанието на бъдещите финансови и търговски специалисти, а не са следствие на политика на компаниите”, казва пред Би Би Си Ема Левин, преподавател в бизнес колежа на университета в Чикаго и един от ръководителите на проучването.

Като цяло участвалите в изследването смятат, че да се лъже на работното място, не е добре и ако някой го прави, очевидно не се справя със задълженията си. Но също така са на мнение, че хората, които прибягват до измама, биха постигнали по-голям успех в дейности, ориентирани към продажби, а не към интересите на клиента. Проучването обаче не дава отговор кое в крайна сметка е по-ефективно за дадена фирма, тъй като дългосрочно доверието на клиента би трябвало да е по-важно.

Според философа Дейвид Ливингстън Смит в известен смисъл лъжата е нещо естествено, тъй като природата е пълна с измама. И както вирусите подвеждат имунната система на тялото и хамелеоните използват камуфлаж, за да заблудят враговете си, така и хората не правят изключение. Даже в някои професии това се смята за нормално и на служителите се препоръчва да прикриват истинските си чувства. Например стюардесите нямат право да показват притеснение, когато предстои турбуленция, а барманите - че не харесват някой клиент. За други пък измамата е напълно необходима като работещи под прикритие детективи или тайни клиенти.

Хората вярват, че тези, които могат да контролират емоциите си, са по-компетентни, обяснява Леви. По думите ѝ по време на проучването мнозина са казали, че приветстват и оценяват използването на лъжа, ако това, което им се казва, ще бъде от полза за тях. Много често така постъпват онкологично болните пациенти, които ценят много повече фалшивата надежда, която ще им даде лекарят. Затова много доктори го правят, което понякога ги поставя в много трудна ситуация спрямо близките на болния, предпочитащи да имат ясна представа за неговото състояние и шансове за лечение.

Оказва се, че културата и традициите на дадено общество също са от значение за отношението на неговите представители към истината. До този извод пък е стигнал психологът от университета в Мериленд Мишел Гелфанд. Той е тествал сред 1500 студенти от осем страни различни бизнес модели, в които лъжата може да бъде полезна. Младежите от страни, в които ролята на колективните отношения е силна, като например Южна Корея и Гърция, са склонни по-често да заобикалят фактите в сравнение с колегите си от Австралия и Германия. Причината е, че за тях е много по-важно да запазят отношенията в групата, отколкото да казват винаги истината. Всички обаче прибягват до лъжа, когато смятат, че е необходимо. Нестандартният подход понякога предполага частично нарушение на правилата, обяснява Гелфанд. Даже някои изследвания откриват връзка между креактивността и недостатъчната честност. С други думи представители на творчески професии по-лесно прибягват до лъжа в търсене на положителен резултат.

Затова учените смятат, че не е възможно да се сложат някакви норми за допустимост на измама в работата. Понякога дори ежедневната малка лъжа, като да ти набутат развалена стока или да те ударят в грамажа, може да има различни измерения. За човек с възможности вероятно това няма да е от голямо значение, но за беден пенсионер може да се превърне в сериозен проблем. От друга страна, уж невинна лъжа от страна на политик, за да получи одобрение, е в състояние да ощети сериозно много хора, и то за дълги години.

Затова прагът на допустимост често се измерва с вредите, които една лъжа нанася. За нас е важно другите хора да имат добри намерения, но не и дали говорят само истина, посочва Леви. Затова и много често се отнасяме снизходително, когато някой ни лъже с усмивка и добри думи.

Ако някой жестикулира много и покашля, бъдете нащрек 

Психолози на американското разузнаване са разработили наръчник за разпознаване дали човек лъже, на базата на поведението му. Той е направен въз основата на проведени разпити от агенти на ЦРУ.

Според авторите му особено важни са невербалните сигнали, които дадена личност дава. Ако активно жестикулира, поставя ръце пред лицето си или покашля, сякаш прочиства гърлото си, е много вероятно да не казва истината. Други знаци са, когато се опитва да избегне даването на отговор, повтаря въпроса или пък настойчиво твърди, че всичко е наред.

Проявата на агресия и опит да се манипулира събеседникът също обикновено са свързани с въвеждане в заблуждение.

Едно американско проучване преди години се опита да класира и професиите, в които най-много се лъже. На първо място бяха поставени предприемачите, следвани от ръководителите на отдели, от които 81 процента признават, че им се налага да не казват истината поне веднъж на ден. След това се нареждат инженерите и държавните служители. Повече от половината от тях казват, че прикриват истината най-често от контролни органи. 37% обаче лъжат клиенти, а 35 на сто – колеги.

Любопитно е, че две трети от войниците също са признали, че им се налага да прикриват истината при изпълнение на поставените задачи.

24часа