Генерал Иван Колев е наричан Освободителя на Добруджа. Конната му дивизия има решаващ принос за победата в сраженията край Добрич на 5, 6 и 7 септември 1916 г., останали в историята като Добричката епопея. Тогава, без да дочака заповед от щаба на армията, генерал Колев повежда конницата си, извършва мълниеносен преход от няколко десетки километра, атакува във фланг завоевателите – руски, румънски и сръбски военни съединения, и ги разбива. Добрич е спасен! Генералът заслужено получава прозвището Спасителя на Добрич.
Ден преди началото на сраженията, на 4 септември 1916 г., към дивизията на генерала се насочва цяла руска кавалерийска част, превъзхождаща двукратно българската. Пред строената българска конница ген. Колев изрича следните паметни думи, заради които името му и делата му тънат дълги години в забрава:
„Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!“
Ген. Колев е участвал в три войни: Сръбско-българската (1885 г.); Балканските войни (1912-1913 г.) и Първата световна война (1915-1918 г.).
Роден е през 1863 г. в с. Бановка, на 25 км източно от средището на българите в Бесарабия – Болград. Завършва прочутата Болградска гимназия. Избухва Сръбско-българската война и той се записва като доброволец в Ученическия легион. През януари 1886 г. постъпва във Военното училище – завършва го с отличие и началниците му предлагат престижно разпределение в артилерията. Но той казва: „Ако не бъда зачислен в конницата, хич и няма да служа – ще се уволня.“ Така поручик Колев е изпратен в Трети конен полк. На 29 години успешно полага изпитите във Военната академия в Торино (Италия), която е сред най-престижните в Европа. Там се подготвяли генералщабни офицери с перспектива за висока кариера и годишно приемали само по 45 души.
По време на Първата световна война ген. Колев командва Първа конна дивизия в състава на Трета армия и атаките на дивизията имат решаващо значение в освобождението на Тервел, Тутракан и Добрич.
Конницата на ген. Колев няма загубена битка. Първата е на 2 септември 1916 г. при Куртбунар (днес гр. Тервел), а последната – на 3 януари 1917 г. при Мачин, на Дунава, Северна Добруджа. Ген. Иван Колев получава и новото си прозвище – Добруджанския герой.
Непрекъснатите сражения водят до физическо и психическо изтощение на ген. Колев. Желязното му здраве е разклатено. През пролетта на 1917 г. той напуска Тулча. Изпратен е на лечение във Виена. Там на 29 юли го заварва смъртта. Ден преди това е произведен от цар Фердинанд в чин генерал-лейтенант и е награден с ордена „За храброст”. Тленните останки на ген. Колев са пренесени и погребани в София при военни и граждански почести.
След 9 септември 1944 г. започва отричане и умишлено забравяне на името и делото на ген. Иван Колев заради това, че се сражава срещу руснаци, а най-вече за това, че си позволява и да ги побеждава. Сменени са имената на училища, читалища, улици, площади. Написаното за него се потулва. Одържавени и разпределени за други нужди са парите, събирани лев по лев от целия български народ, за построяване на негови паметници в Добрич и София.
За щастие, в последните години името на добруджанския герой възкръсна и през септември 2016 година в град Добрич бе открит негов паметник.
Част от словата на колеги и приятели на 54-годишния генерал Колев по повод неговата кончина.
- В Добруджа се роди една легенда – тази на конницата на ген. Колев, която действа като мълния... Никога българското племе няма да престане да гори от гордост, когато се спомене името на Колева.
- Кавалеристи! Помнете винаги и при най-трудните условия на войната, че сте кавалеристи от най-храбрата конна дивизия на най-великия кавалерийски началник – ген. Колев! Помнете това през целия си живот и се гордейте!
- Благодарение главно на ген. Колев нашата конница си извоюва и световна известност, защото остана ненадмината от никоя друга конница, действаща в световната война.
- Добруджа нему наполовин дължи свободата си; целокупна България – спасението си от страшната опасност от север и грозната отплата на румъните, за поруганията, които ни нанесоха през 1913 г.
- Генерал Колев край многото други духовни и физически качества е имал нежно чувствително сърце; бил е горещ родолюбец, достоен войсководец и храбър воин.
- Той силно обичаше войника и офицера от окопите. Изпращаните подаръци за дивизията той лично ги разпределяше само за войниците от окопите... Покойният ген. Колев беше спечелил обичта на всички чинове както заради своите бойни качества, така и заради своето застъпничество за бита, храната, облеклото и прочие.
монитор
