Като общество трябва да решим да има или не критерии за изчисляването им, казва Константин Велев, изпълнителен директор на Асоциацията на българските застрахователи
- Докъде стигна работата по дългоочакваната методика за обезщетенията при катастрофи, г-н Велев?
- Измененията в Кодекса за застраховането възложиха нейното разработване на Гаранционния фонд. Той осъществи процедура за избор на външен консултант по нея, който да
анализира
съществуващите
законодателни
решения и
практики
в други страни от ЕС и да предложи проект на методика, ползвайки най-доброто, но и най-приложимото за нашата действителност. Асоциацията на застрахователите е само една от страните, имащи отношение към проблемите, които очакваме методиката да реши.
Иначе анализът е много подробен и обхваща българската законодателна традиция и съдебна практика, както и сравнителен поглед върху законодателните решения, съдебната практика и аналогични методики в други европейски страни като Великобритания, Франция, Германия, Испания, Италия, Гърция, Румъния и други.
- Какви очаквате да са препоръките на консултанта – как ще се оценяват имуществените и неимуществените вреди?
- Това ще видим, след като проектът на методика бъде готов и представен от Гаранционния фонд. Но ми се иска да направя едно пояснение за имуществените и неимуществените вреди, свързани с телесни увреждания или смърт от пътно-транспортно произшествие.
Струва ми се, че често има неразбиране за това какво представляват и какво покриват съответните обезщетения. С обезщетението за имуществени вреди от телесно увреждане или смърт се компенсират загуби, които
могат да
се измерят,
най-общо казано. Например: загуба на доход, издръжка на деца, разходи за лечение, за рехабилитация, за приспособяване на пространство при инвалидност. Например, ако загине баща на две деца, се изчислява, каква би била загубата на издръжка за тях и съответно се компенсира. Това са все неща, които могат да се остойностят сравнително обективно.
Трудно обаче се оценява страданието на близките при смърт на пътя. С методиката, както и с аналогичните такива в други европейски страни се прави точно такъв опит.
- Това е важно и за компаниите, и за близките на загиналите…
- Застраховането трябва да има някаква предвидимост по отношение на очакваните обезщетения, защото компаниите са длъжни да заделят нужните резерви за обезпечаване на бъдещите плащания. Ето защо във всички европейски страни има правила - било под формата на таблици, методики или наложила се устойчива съдебна практика, които дават тази рамка на предвидимост при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди.
- Доколкото познавам практиката в други държави, има различни подходи при определяне на обезщетенията и съответно различно съотношение между тях. Ние на какво ще заложим - предимно на обезщетяване за имуществени вреди, или за неимуществени?
- Действително по света има различни модели, те са обусловени от редица фактори, включително и исторически. В много страни се обезщетяват имуществените вреди, а неимуществените са лимитирани и по-скоро символични.
У нас като че ли се е наложила обратната практика - чрез обезщетенията за неимуществени вреди да се търси компенсация за икономически загуби, но без това да е базирано на някакви конкретни параметри. Смятам, че ние трябва да търсим балансиран подход, базиран на ясни правила. В крайна сметка е важно да бъдат компенсирани всички имуществени вреди, също и неимуществените, на база на справедлива преценка, но все пак почиваща на обективни критерии. Това ще е от полза за цялото общество.
- За компаниите - ясно, но защо мислите, че въвеждането на методиката ще е от полза и за близките?
- Защото в тези тежки моменти те поне ще имат яснота за това на какво могат да разчитат.
- Ще се променя ли списъкът им, или ще остане същият като този в кодекса? Ще има ли допълнителни изисквания към тях - например компенсации да получават хората в едно домакинство с жертвата, или не? Ако да, какви?
- Кръгът лица, които имат право да претендират обезщетение при смърт на близък, беше определен с тълкувателното решение на ВКС миналата година. Впоследствие този кръг бе заложен и в Кодекса за застраховането. Наредбата и методиката няма как да променят този кръг. Те трябва да въведат критериите, по които да бъдат определяни обезщетенията и за по-близкия, и за по-далечния кръг роднини.
- Какво ще отговорите на стандартния упрек, че човешкият живот няма цена?
- Действително това е най-честият аргумент срещу въвеждането на правила или някакъв вид критерии. Няма как да измерим болката и страданието от загубата. Но все пак те и сега се измерват с обезщетенията, които се присъждат на пострадалите от съда, а разликите в “оценката” на преживяното страдание са драстични – за смърт на съпруг например обезщетенията варират от 90 000 лв. до до 200 000 лв.
Това е повече от
два пъти разлика
Тук по-скоро опираме до това дали като общество приемаме и се съгласяваме да няма никакви критерии и правила, които да подпомагат съдийската преценка. Тогава съответно трябва да сме готови да платим цената за това. Всички ние плащаме за войната по пътищата чрез цената на застраховката “Гражданска отговорност”.
- Компаниите непрекъснато се оплакват, че имаме едни от най-високите обезщетения при най-много пътни произшествия. Можете ли да го докажете с факти?
- Факторът, който основно влияе върху цената на гражданската отговорност, е щетимостта. А в България тя е много висока поради извънредно високия брой пътни произшествия и най-високия в Европа брой смъртни случаи на милион население - 96 лица. За Европа тази цифра е доста по-ниска – 49 лица. Едновременно с това в България се плащат едни от най-високите обезщетения за неимуществени вреди, за “ болки и страдания” - средно по 60 330 евро на човек. За сравнение - средната стойност за Европа е от 5 хил. до 25 хил. евро.
- Ще доведе ли до поскъпване на застраховката новата методика?
- Всичко зависи от това как методиката ще се отрази реално на щетимостта по застраховката. Размерът на обезщетенията се определя и ще се определя от съда. Дали ще се използва методиката като ориентир, като база от критерии, зависи от това дали тя ще бъде приета като работещ, справедлив инструмент. А за да се случи това, са необходими обществен дебат и съгласие сред заинтересованите страни.
- Има ли ножица между размерите на обезщетенията, изплащани при катастрофи и в други случаи, но със същите последици за пострадалите? Ще се реши ли този проблем с новата методика, или ще се търсят други пътища?
- Това е един от сериозните проблеми, които и нашето законодателство, и съдебната ни практика в момента не решават. Нека задам така въпроса: по-малко ли ще страдат близките, по-малки ли ще са икономическите последици, ако са загубили член на семейството в резултат на лекарска грешка или при криминално деяние например, а не при катастрофа?
Съмнявам се. И в двата случая говорим за човешки живот. Факт е, че когато се присъждат обезщетения за неимуществени вреди, ако ги плаща застраховател,
размерите са
по-големи,
отколкото във всички останали случаи.
Ще ви дам пример със случай, който беше по медиите съвсем наскоро - за смърт на дете в резултат на лекарска грешка бяха присъдени по 50 хил. лв. на родител и това бе отразено като новина. Прието като високо обезщетение. А при смърт на пътя обезщетенията са в пъти по-високи – обичайно 140 -200 хиляди лева на родител.
- Виждате ли някаква полезна роля на методиката за преодоляване на тези разлики?
- Надявам се методиката да послужи за ориентир, който да преодолее такива разлики. Това ще стане само ако тя бъде приета от съда като справедлива при определяне на обезщетенията за неимуществените вреди във всички случаи, а не само в случаите на пътнотранспортни произшествия по застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
- Очаквате ли критики и какви?
- Това, което очаквам, е да се случи отлаганият досега обществен дебат дали има и каква е цената на човешкия живот, кой и как я определя, за нуждата от критерии, правила и предвидимост.
- Ще бъде ли спазен срокът за приемане на методиката?
- Според законодателя приемането на наредбата за методиката трябва да се случи до края на годината и мисля, че срокът ще бъде спазен, макар и да има вече известно закъснение. Искам да подчертая, че изготвянето на такава методика не е лесно, обемът информация, който следва да се анализира, е огромен. В другите европейски държави подобни механизми са разработвани в продължение на години
Константин Велев е новият председател на УС и изпълнителен директор на Acoциaциятa нa бългapcкитe зacтpaxoвaтeли. Той е с над 20-годишен управленски опит на българския застрахователен пазар и е един от основателите на държавния застрахователен надзор в България. Велев е дългогодишен член на управителните органи на браншовите организации на застрахователния бизнес в България – Асоциацията на българските застрахователи и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи.
CV
Константин Велев е новият председател на УС и изпълнителен директор на Acoциaциятa нa бългapcкитe зacтpaxoвaтeли. Той е с над 20-годишен управленски опит на българския застрахователен пазар и е един от основателите на държавния застрахователен надзор в България. Велев е дългогодишен член на управителните органи на браншовите организации на застрахователния бизнес в България – Асоциацията на българските застрахователи и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи.
24часа
