2 700 българи и чужденци са прекрачили прага на къща-музей „Пейо Яворов“ в родния му Чирпан за първото полугодие, в сметката не влизат гостите през традиционните януарски празници, посветени на гениалния поет и харамия.
Броят на посетителите е идентичен с преминалите от тук за същия период на миналата 2018 година, показва справката, за 12-те месеца те са били малко над 5 000 при около 16 000 постоянни жители на тракийското градче.
Част от родния дом на поета е била разрушена при земетресението от 14 април 1928 година, лично цар Борис ІІІ е настоял къщата да бъде възстановена в автентичния й вид при посещението си там и в близкия Първомай веднага след трагедията.
Височайша намеса е била потребна и при вземането на решението за превръщането й в музей преди точно 6 десетилетия , наложило се лично тогавашният министър-председател Вълко Червенков да тропне по масата и да разпореди музеи на Яворов да има в Чирпан, Поморие и София. Причината е била в споровете сред членовете на писателския съюз доколко лирикът е …заслужил пред Отечеството и Поезията. Случаят е описан детайлно от племеницата му Ганка Найденова – Стоилова в спомените й озаглавени „В часа на синята мъгла“.
От отварянето на музея до днес посетителите със сигурност са много над 1 милион.Сред тях са знакови творци като създателя на театър Таганка Юрий Любимов и барда Владимир Висоцки, който бил направо опиянен от възможността да приседне на кревата, където е спал създателят на „Калиопа“, „Арменци“ и „Градушка“, разказва един от дългогодишните уредници Тодор Иванов.
Далеч по скромна е посещаемостта в друга една култова къща, родната на композитора Петко Стайнов в Казанлък, където тази година са преброили едва 53 посетители при общо 54 308 гостували в Града на розата за полугодието и решили да разгледат богатствата във фондовете на местния исторически музей „Искра“. Отчетите на специалистите показват че за тези първи 6 месеца 1683 са видели етнографския комплекс „Кулата“, нищо че той отваря врати за посетители едва в края на април. Над 4 000 са почитателите на писателя – народовед Димитър Чорбаджийски – Чудомир,оставили цвете върху мраморната надгробна плоча в двора на къщата, където до смъртта си е живял заедно с художничката Мара Чорбаджийска. Потоците от посетители обаче трудно може да се сравняват с класическата гробница на тракийския владетел Ройгос на хълма Тюлбето и новия музей на розата в парк Розариум, където за два месеца билети са си закупили 10 000 души.
Едва 1000 са официално разгледалите дома на книжаря Мильо Касабов в Стара Загора , където е прекарал детството си иначе роденият в Раднево Гео Милев.
Бройката от статистиката обаче не включва десетките срещи с изявени творци и представянето на книгите им по различни поводи, не се броят и децата, участващи в летните прояви сред красивия двор с вечнозелените чемшири.
Далеч не така стоят обаче нещата с къщата, където е проплакал автора на „Септември“, от години тя стои заключена след реституционна сага, откупване и ремонти, признава кметът на общината Тенко Тенев. Той обаче се надява ако не тази ,то поне през следващата нещата да се променят и в двете стаички да бъдат показани дарените от Леда Милева вещи и документи.
Пак за тогава се очаква да бъде намерено работещо решение и за спорния обект „Нов живот за миналото на Раднево“, където преди 6 години бяха инвестирани над 4 млн лв в бутафорни крепостни стени, кули, базилика и копия на древни погребения и където от началото на година са преминали малко над 300 души.
Наскоро в Стара Загора бе извършен цялостен ремонт на още една знакова къща, в която е прекарал детските си години поетът и драматург Николай Лилиев, но все още няма яснота как тя ще бъде използвана.Сходна е историята и на родния дом на поета Веселин Ханчев, която е била извадена от списъка с културните ценности и само по чудо все още е запазена на улица „Сава Силов“ 39.
В Града на липите има още няколко знакови за 8-хилядолетната история къщи, оцелели при опустошителния пожар през освободителната Руско – турска война. Сред тях са построената от дебърския дюлгерин уста Георги Хаджиангелова къща , където е настанена музейната сбирка, показваща как са живели старозагорци в края на ХІХ и началото на ХХ в. и възстановеният в някогашния му вид Хилендарски метох, където на четмо и писмо се е учил Васил Левски.
Сред уникалните за посещения обекти са ще Музеят на религиите, помещаващ се в изцяло възстановената с пари от ЕС Ески джамия и най-старите неолитни жилища в Европа , където обаче до скоро липсваше елементарна тоалетна за туристите. За първото полугодие на 2019-а те са били посетени от 11 000 души, като в Хаджиангеловата са се отбили около 4 500.
монитор
