България

Доц. д-р Антоанета Петрова: Имаме най-голямата обществена колекция от растителни видове

  05.08.2019 10:26             
Доц. д-р Антоанета Петрова: Имаме най-голямата обществена колекция от растителни видове

Притежаваме образци от 1% от световната флора и при нас са и палмите от основаването на градината от цар Фердинанд, какзва в интервю за "Монитор" директорът на Ботаническата градина към БАН.

- Доц. Петрова, колко са растителните видове в ботаническата градина на БАН?

- В ботаническата градина на БАН е най-голямата обществена колекция. Има частни колекции, които ни съперничат по брой, но ние имаме много стари образци, които се поддържат от над век в сбирката ни. Имаме около 4000 образци, като около 3000 са видовете, което означава, че на всеки 100 растения по света има образец и при нас.

Една от най-добрите ни колекции е тази на бегониите. Тя е една от най-големите в света с над 1000 вида и много разнообразни. Те са разпространени в тропическата зона. От тях са създадени много хибриди, както листно-декоративни, така и цъфтящи. В нашата сбирка има над 100 образеца, включително от групата на царските бегонии.

Голяма е колекцията ни и от месестите растения, сред които най-популярни са кактусите. По богатство обаче не им отстъпват семейството на дебелецовите и на живите камъчета. Имаме 60-годишни кълбовидни кактуси от вида „Мексиканска златна топка“. За тях е характерно, че най-дълго запазват кръглата форма на съцветието си, може и в продължение на столетие. Кактусите от род „Опунция“ имат сплескани стъбла като питчици.

- Каква част от колекцията са цветя?

- Цветето е естетическа категория и обхваща растенията с красиви цветове. В последните десетилетия към тях се добавят и листно-декоративните растения, които привличат с окраската на листата си. Например как бихме определили дали кактусът е цвете или не.

Нашата цел е да поддържаме балансирани колекции. Затова при нас не класираме нещата кое е „най-”. При толкова голямо разнообразие например е трудно да се каже кое е най-капризното растение, отгледано тук. По принцип всяко има своите особености. Растенията, изискващи специални грижи, са много. Има ги във всички групи - и при орхидеите, и при папратите, и при бегониите. Орхидеите са на второ място по големина в колекцията ни.

- Кое е най-рядкото растение в ботаническата градина?

- Един от редките видове е кубинската сагова палма. Това е много древно растение. От него в дивата природа има запазени по-малко от 600 екземпляра и е включено в регулациите на Вашингтонската конвенция за търговия с редки видове от растения и животни. Нашето растение е донесено като малко от Куба с разрешение, малко преди тази страна напълно да забрани експорта на растения от този вид.

Имаме и редки ананаси. Те са от първите американски растения, които стават известни на европейците. Още експедицията на Колумб ги донася. Започнали да се отглеждат първо от благородниците в Европа. Нашият ананас е от отглежданите в оранжериите на европейската аристокрация. При нас са и палмите и други видове от първата колекция на цар Фердинанд, който създава ботаническата градина преди повече от 100 години.

- От други изчезващи видове имате ли в сбирката на градината?

- Да, както от тропическите, така и от българските. От родните притежаваме малка сбирка от лекарствени растения и отделни представители на други редки видове.

- Кога е най-посещавана градината, през пролетта ли?

- Може би наистина през пролетта посещаемостта е най-висока. Обяснимо е, след зимата хората искат да видят повече зеленина и красота около себе си. Има посетители през всички сезони. Радващото от началото на тази година е увеличаването на броя на учещите се, които идват да видят сбирката ни. В сравнение обаче с преди доста години числото не е толкова голямо. Стигали сме до 10 000 само учещи се, а сега са по-малко. Поне засега от началото на 2019-а имаме равновесие между учещи се и възрастни посетители. С 10 000 - 15 000 на година, мисля, че сме в десетката на най-посещаваните обекти в столицата. Броят обаче е много малък в сравнение с музеите в центъра.

Местоположението на градината е сравнително неудобно за повечето от хората, живеещи в София. Спирка на градския транспорт има само в едната посока откъм „Люлин”. Няма изграден надлез или подлез, каквото решение има на общинския съвет, и това също затруднява посетителите.

- Как се отразяват на растенията резките промени в температурите в последните години?

- Отразяват се. Вече се опитваме да адаптираме на външните ни площи определени южни видове. Засега с някои от тях имаме успех. Става дума за вечнозелените средиземноморски дъбове и други от този район и някои растения от по-топлите райони на Азия. Има отражение и на растенията в оранжериите, защото температурните промени обикновено са свързани с изменение и в слънчевата активност, която винаги влияе на растенията. По тази причина през последните няколко години има изместване на сроковете на цъфтеж на част от видовете. Например някои от орхидеите започват да цъфтят по-рано - през октомври, вместо около 10 януари. Същият по-ранен цъфтеж се случва и при азалиите.

- Какви са предизвикателствата пред управлението на една ботаническа градина?

- Предизвикателствата преди всичко са свързани с липсата у нас на традиции в ботаническите градини. Нашата институция не получава достатъчно внимание и преди всичко достатъчна финансова подкрепа. Това са големите проблеми. Откритите части на градината все още не са уредени достатъчно добре. През топлите месеци те биха били изключително привлекателни за посетителите, най-малкото с прохладата си освен с естетическото възприятие. По проект след преместването на ботаническата градина от центъра на София на Околовръстното шосе през 1968 г. е трябвало този парк да бъде завършен.

Ботаническата градина към БАН в много дълъг период от време е с много силно ограничено финансиране и по отношение на средствата за поддръжка. В заплащането също има ограничения. Поддържането на толкова много растения изисква добри грижи и съответно заплатите на хората, работещи при нас, трябва да им позволяват да могат да живеят нормално и да работят пълноценно.

Колекцията, събрана от хората тук, е на средно световно ниво. Колекциите от тропически и субтропически растения е най-богатата на Балканите. Оранжерията ни обаче вече е много остаряла. Изолацията не е добра и това повишава разходите за отопление. В същото време не осигурява и необходимите условия, като разлики в температурите за отделните групи растения. Нямаме съвременна климатична инсталация.

Субсидията, която получаваме, покрива разходите за отоплението, осветлението, охраната и заплатите. Останалите неща като субстрати, торове и препарати за растителна защита ги осигуряваме със собствени приходи.

- Каква е общата площ на ботаническата градина?

- Около 300 декара. Оранжериите са около 2,5 дка. Отворени за посетители са почти 2 декара.

- Трябват ли ви още площи с оранжерии?

- Приоритет би било да са откритите площи. Имаме в момента толкова много растения, че спокойно те могат да се разположат и да запълним доста по-голяма оранжерия, и нашите палми и фикуси и други големи растения да получат достатъчно пространство. В по-голяма оранжерия ще можем да организираме сбирката си на растително-географски признак и да тя бъде по-удобна за разглеждане.

- Искате да се удвои площта на оранжериите?

- Площта на оранжериите може спокойно и да стане дори и 4 пъти по-голяма. Имаме достатъчно растения и за покрити площи от 10 дка, но строителството е скъпо.

- От известно време отново се заговори за опазване на дюните по Черноморието ни, върху които има редки растителни видове? Според вас има ли начин да се възстанови присъствието на тези видове в местата, където дюните бяха унищожени от човека? В Испания имали опит в тази насока.

- Проблемът е обширен и за съжаление без добри перспективи в България. Може би сме единствената страна в ЕС с дюни, но няма проекти по отношение на опазването и възстановяването им. Много държави от Общността използват европейски средства за такива проекти за възстановяване. В Испания навремето разрушиха много излишни хотели и възстановиха дюните. За това има и съответните технологии. Възкресяването на дюните включва задължително и участието на специализирани разсадници и ботанически градини за размножаване на по-редките дюнни растителни видове. Така те по-лесно ще бъдат настанени на релефа. В нашата колекция имаме два вида от тях. Единият е пясъчната лилия. Това са малки растения, размножавани от семена.


ВИЗИТКА:

Завършила е „СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „Екология и опазване на околната среда”

През 1989 г. прави докторска дисертация в ботаническата градина в Москва

От тогава работи в БАН

Специализирала е в Кралската ботаническа градина в Лондон

монитор