От хиляди години Х е символът, с които отбелязваме неизвестното в математическите уравнения (и въобще в речта и писмото си, когато нещо не се знае точно). Защо обаче точно с тази буква?
Алгебрата се ражда в Близкия изток по време на Златния век на средновековна ислямска цивилизация (750 – 1258) като в ранната си форма може да се види в трудовете на Мохамед ибн Муса ал-Хорезми и по-точно в книгата му от 9 век „Kitab al-jabr wal-muqabala“ („al-jabr“ по-късно ще стане „алгебра“). По време на този апогей, мюсюлманско законодателство и култура се разпространяват в Пиренейския полуостров, където маврите силно насърчават обществото в посока наука и образование.
Какво общо има това с буквата Х в математиката? Скоро, в реч за TED talks, директорът на The Radius Foundation Тери Мур каза, че използването на Х в този смисъл започва заради неспособността на испанските учени да преведат определени арабски звуци, в това число и буквата шийн (или шин). Според Мур, думата за „неизвестно нещо“ на арабски е „al-shalan“, която често се появява в математическите книги. (Например, може да видите „три неизвестни неща са равни на 15″, като „неизвестното нещо“ съответно е 5)
Но понеже испанците нямат буква за звука „ш“, те използват буква за зука „ск“, който в класическия гръцки език се изписва със символа хи, Х. Мур предполага, както много преди него, че при превода на латински се е използвала хи се е превърнало в х, което днес ни е познато.
Принципният проблем с теорията на Мур е, че няма никаква форма на документация, която да я потвърждава. Хората, които изготвят преводите, не биха се интересували от фонетиката, а по-скоро от значението на думите. Така че какъв звук и буква се използва точно не е без значение. Освен липсата на стабилни доказателства, тази теория се радва на популярност дори в академичните среди.
В Webster’s Dictionary от 1909-1916 също се излага подобна теория, която обаче разказва как арабската дума за „нещо“ – „шей“ – е преведена на гръцки като „xei“, което по-късно е съкратено на х. Доктор Али Консари подчертава, че гръцката дума за „неизвестно“, „xenos“, също започва с х и популярния математически маниер може да е произлязъл от съкращението на тази дума. За тези теории обаче също нямаме доказателства.
За теории, за които има документация, трябва да се обърнем към философа и математик Рене Декарт. Напълно е възможно Декарт да не е първият, които ползва х за да отбележи неизвестно, нито да е човекът, които създава практиката, но що се отнася до доказателства, оцелели до днес, той изглежда именно като човекът, създал практиката. Така е отбелязва в Oxford English Dictionary, както и в чудесната книга на Флориан Кахори „A History of Mathematical Notations“ от 1929.
Ако не друго, Рене популяризира х като знак за неизвестно. По-конкретно в бележитата си „La Géométrie“ от 1637, където ползва символната нотация в математиката си – буквите от началото на латинската азбука (a, b, c…) обозначават известни стойности, а буквите от края й (… x, y, z) означават неизвестни стойности.
Защо? И защо х повече от y или z. Никой не знае. Една от теориите е, че печатарят на Декарт го съветва да използва най-вече х в „La Géométrie“, защото е по-рядко използвана буква и съответно има повече бройки от нея.
Без значение дали това е вярно или не, Декарт ползва х за неизвестно още през 1629, много преди „La Géométrie“. Той понякога използва x, y, z и за отбелязване на известни стойности, което допълнително поставя под съмнение теориите за преводите, за които говорихме по-горе.
В крайна сметка Декарт просто произволно избира тези букви да означават, каквото му е било нужно в работата, и заради тежестта на самата му работа те също набират сила. Дали е видял отнякъде или сам спонтанно е взел това решение, не е ясно.
Източник: блиц
