Свят

Евроизбори 2019: Страна по страна – на какво да обърнем внимание

  27.05.2019 09:56             
Евроизбори 2019: Страна по страна – на какво да обърнем внимание

Големият въпрос в Австрия е какво влияние ще окаже т.нар. Ибиса скандал върху крайнодясната Партия на свободата (FPO).

Нейният лидер Хайнц-Кристиан Щрахе подаде оставка като вицеканцлер на Австрия по-рано този месец, след като се появи тайно видео, на което се опитва да търгува с обществени поръчки срещу дарения от страна на жена, която според него е племенница на руски олигарх.

FPO стана трета на изборите за ЕС през 2014 г. с 19% от гласовете. Последните прогнози сочат, че този път процентите ще са около 18%, но тази цифра е по-ниска от 24,5% преди разрива със скандала.

Белгия

Белгия не провежда само едни избор в неделя, а три – федерални, регионални и европейски.

В последните ще се възползват ли от силните резултати на местните избори, за да подобрят своя дял от 6,6% през 2014 г.?

Подобно на много други европейски страни, Белгия има и крайнодясна партия, Vlaams Belang, която се очаква да получи до 14,8% от гласовете във Фландрия – фламандската общност в Белгия.

На национално равнище партията получи 4,2% преди пет години.

Дания

Има опасения, че драматичната кампания за общите избори в Дания, определена за 5 юни, ще засенчи изборите за Европейския парламент и ще удари по избирателната активност.

Някои казват, че датчаните са по-загрижени за вътрешните избори, за които се очаква, че Страм Курс, крайнодясната партия, която се застъпва за принудителното депортиране на до 700 000 мюсюлмани, ще получи места в парламента.

Избирателната активност на изборите за ЕС в Дания е 56,32% през 2014 г., 59,54% пет години по-рано и 47,89% през 2004 г.

Естония

Ключовият въпрос в Естония е дали антиевропейската крайнодясна партия EKRE ще се представи толкова добре на тези европейски избори, колкото и на мартенските национални избори.

На тези избори Eesti Konservatiivne Rahvaerakond се класира на трето място, спечелвайки място в управляващата коалиция.

Партията спечели 4% от гласовете в европейските избори през 2014 г .; този път предвижданията са за около 17%.

Франция

Всички погледи ще бъдат насочени към това дали партията на проевропейския президент Еманюел Макрон – под натиск от страна на антиправителствените протестиращи “жълтите жилетки” – ще бъде победена, оставайки на второ място, от Марин Льо Пен.

Льо Пен – която загуби от Макрон на президентските избори във Франция – и нейната Република, напред (LREM) се очаква да получи най-голям дял на изборите в неделя.

Нейната предишна партия, Национален фронт, спечели гласуването през 2014 г. с дял от 24%. Сегашната партия на Макрон тогава не съществуваше.

Германия

Имаше голям скок в подкрепа на германската Зелена партия при федералните избори, като някои дори се осмеляват да мечтаят, че движението може да създаде първия си канцлер.

В прогнозите за изборите за Европейски парламент, тя се нарежда на второ място с около 18%, което е подобрение спрямо дяла от 10,70% на гласовете през 2014 г.

Струва си да държим под око антимигрантската и антиевропейската Алтернативата за Германия (AfD), която преди пет години спечели седем места и влезе в националния парламент за първи път през 2017 г.

Унгария

Унгарският премиер националист Виктор Орбан често се сблъсква с Брюксел за върховенството на закона и миграцията. Конфликтът стигна до там, че ФИДЕС бе замразена от дясноцентристката група на ЕНП в парламента.

Следователно, ще бъде интересно да се види дали тази вражда засяга унгарските избиратели.

През 2014 г. десни антиевропейски партии се наредиха на първо и второ място: ФИДЕС с 51,48% дял от гласовете и Джобик с 14,67%.

Ще бъде ли различно този път?

Ирландия

Ирландия излезе на избори в петък и Зелените се радват на добра позиция, особено в столицата Дъблин, според екзитпол.

Италия

Бъдещето на италианското правителство е строго свързано с резултатите от изборите за Европейски парламент.

Двете управляващи партии, Лига и Движение 5 звезди, прекараха последните няколко седмици в борба за всяка тема от политическия дневен ред.

Проучванията сочат, че партията на Салвини ще излезе по-силна от всякога. Неговата партия, тогава Северна лига, спечели 6% от гласовете през 2014 г. Последните прогнози сочат, че Лига ще получи повече от 30% този път.

Ако бъде излъчен победител, ще призове ли за нови избори, с цел да се формира дясно правителство и да бъде разпуснат презирания съюзник?

Полша

Европейските избори в Полша ще дадат старт на редица избори в страната: от парламентарни през есента до президентски избори следващата година.

Някои социологически проучвания сочат, че това е началото на края на управляващата Право и справедливост на евроскептиците (PiS).

Тъй като страната е в противоречие с Брюксел за независимостта на съдебната система, ще бъде интересно да се види дали PiS може да подобри своя дял от 31,78% от гласовете през 2014 г.

Всички погледи ще бъдат насочени и към първия открит гей политик на Полша Роберт Биедрон и представянето на неговата новосформирана проевропейска партия Wiosna (пролет).

Португалия

Португалия е една от малкото страни в ЕС без силно представяща се крайнодясна популистка партия, особено с появата на Вокс в съседна Испания.

На тези избори се появиха радикалнодясната Баста ! (Достатъчно!) на Андре Вентура, която се противопоставя на ЕС.

Кампанията се фокусира върху опозицията, която атакува управляващите социалисти на Португалия по вътрешни въпроси. Затова ще бъде интересно да се види дали проевропейските социалисти могат да подобрят представянето си от 2014 г., когато получиха 34% от гласовете.

Словакия

Едно от най-интересните неща, които трябва да се наблюдават в Словакия, е избирателната активност: едва 13,05% са гласували през 2014 г., което е най-ниската цифра в ЕС.

Погледнете и представянето на Прогресивна Словакия, партията на новоизбрания проевропейски президент Зузана Капутова, и я сравнете с антибрюкселското, крайнодясно движение Народна партия – Нашата Словакия.

Междувременно, докато управляващите социалдемократи (SMER-SD) се очаква да спечелят, техният дял може да намалее – от 24% през 2014 г. – след антиправителствените протести през последната година.

Швеция

Ще помогне ли шведската тийнейджърка Грета Тунберг с нейните кампании за климата в Европа, за да убеди сънародниците си да подкрепят екологично ориентирани партии?

Шведските Зелени станаха втори преди пет години, с 15,41% от гласовете, но може би смятат, че този път могат да подобрят това.

Експертите също казват, че трябва да сме внимателни относно работата на крайнодесните шведски демократи, които смекчиха позицията си по отношение на Европа в светлината на Брекзит. Те получиха двама евродепутати с 9,67% от гласовете последния път.

Великобритания

Ще накажат ли избирателите двете основни партии – Лейбъристката и Консервативната – за това, че не успяха да постигнат споразумение по Брекзит, като наклонят към новото политическо движение, предложено от евродепутата от ЕС Найджъл Фарадж?

И докато анти-Брекзит гласуването е разделено от либералдемократите, ще направят ли Зелената партия и Промяна за Великобритания повече от партия Брекзит на Фарадж?!

Източник и снимки Монитор