Децата искат да бъдат подготвени, проверяват в интернет нещата, които не знаят, казва в интервю за "Монитор" Методи Чипев, директор на българското училище ОУ „Георги Димитров“ в Босилеград
- Г-н Чипев, какъв е поводът да сте в България?
- Днес (б.а., понеделник) се събрахме педагози от детски градини и някои основни училища, за да изкажем своето мнение, опит, кое е най-доброто за образованието, как да напреднем. Бях поканен като специален гост от ОУ „Христо Ботев“ от Кюстендил. В срещата се включиха представители от Видин, Хасково, Стара Загора, Кюстендил, София. Аз нямах презентация, но за следващата среща ще направя такава за нашето училище.
- Какво споделихте на колегите?
- Аз казах кой съм, откъде съм, че ние сме от едно българско училище в Босилеград, където около 90-95% хората са българи. Освен ОУ „Георги Димитров“, на което аз съм директор, имаме и още 24 извънместни училища. Колективът ни е от 150 човека – 107 преподаватели, имаме психолог, логопед, ресурсен учител, помощен персонал. Като българско училище в Сърбия ние учим двуезично.
- Какво означава това?
- Всичко се изучава на сръбски, а български учим като майчин език. Ако четири часа учим сръбски, толкова имаме и за български. Имаме и седем паралелки, в които обучението е само на български език. В тях има около 55 деца. Останалите 420 ученици учат на сръбски. По изобразително изкуство, история, музика, ако говорим за България, те отново говорят и разказват на български. Децата знаят перфектно български език, четири часа на седмица не са малко.
Аз съм от 18 г. директор на това училище. Ние сме българи и затова смятам, че трябва да учим на български език. Това е мнението на общината и на кмета Владимир Захариев, който много помага децата да учат майчиния си език. Даваме им таблети, безплатно хранене и транспорт само за да ги привлечем да учат на български език. Когато дойдат в първи клас, родителите им искат да учат на сръбски. Защо това е така, не мога да обясня.
Моята внучка и на кмета учат на български. Когато си говорим с нашите приятели, те записват децата си. Така ще им е по-лесно, ако си дойдат в България да учат. Ако не, те сръбския така или иначе ще си го учат.
- Каква учебна програма следвате в часовете по български език?
- Ние изработваме програмата и след това я даваме на министерството на образованието в Сърбия и там я одобряват. Учениците ни знаят граматиката, писателите. Програмата е пригодена спрямо това, което се учи в България.
По сръбската учебна програмата учим и за историята на България, но е нормално това да е по-малко – 1 учебен час. Самите преподаватели обаче имат възможност да разкажат допълнителни неща на децата. По интернет и телевизията има много неща за България, те ходят и на море или на екскурзии в страната.
- Останалите часове как протичат. Какво питат учениците?
- Децата изискват много. Вече имаме големи възможности, които ни дава интернет и безжичните мрежи. Учениците влизат на момента, проверяват. Децата искат да бъдат подготвени, всяко от тях ще влезе и ще прочете нещо, което не знае. В училището имаме компютри, лаптопи, въвеждаме електронните дневници, които дават възможност оценките да се въвеждат веднага. Когато дойдат в училище или са вкъщи, учителите вписват оценките, а вече и родителите в рамките на един час научават дали детето им има единица, двойка, тройка. Досега, когато учителят отвореше дневника, можеше да види всички оценки – тройка, четворка, петица и си казва аз ще му дам четворка. Хубавото е, че вече може да види само по своя предмет, а не и по математика и по история. Ние сме по петобалната система. Единица – не минаваш, двойката е задоволителна и нагоре „добър“, „много добър“ и „отличен“.
Когато някой от учениците избяга, веднага се вписва, че не е бил в третия час примерно.
- Как изглежда самото училище, класните стаи?
- Нямаме отделни кабинети по история, география. Ние си носим сами картите. От 1-ви до 4-ти клас във всяка стая имаме компютри, от 5-и до 8-и нямаме компютри, а лаптопи. Във всяка класна стая има интернет, учителите могат да правят презентации, да ги показват на учениците. Имаме програми, с които могат да видят урока в 3D. По биология могат да видят сърцето и как работят клапите му.
- Според вас улесняват ли урока новите технологии, правят ли го по-интересен?
- Да. На старите преподаватели им е малко по-трудно да работят с техниката. Но те имат обучения за това как да влязат в интернет, да принтират, как да изпращат нещо. На учителите на 50-55 години им е трудно, но младите разбират.
- Преподавателите какви са?
- Те са българи. Много от тях са завършили в България – българска филология, има един от Белград. Аз, за нещастие, съм завършил в Ниш като учител по физическо възпитание и спорт. Сега над 90% от учениците ни избират да следват в България. Ако имаме 40 кандидати, 36-37 я избират.
- Учениците явяват ли се на матури?
- Да. Те се провеждат от Министерството на образованието. Те се явяват на българки език и история. Вземат се оценките им по биология, география, математика, зависи за какво кандидатстват.
- Към кои специалности се ориентират?
- Има три кръга – медицина, икономика и компютърни технологии. Интересуват се и от дентална медицина, българска филология, логопедия. Всичко записват.
- По какъв начин образователното министерство в България ви помага?
- Засега с нищо. В минали години търсехме учебници от тях. За първи, втори и трети клас България ни ги даваше, защото нямаше преведени учебници на български. Това се случваше с одобрението на министерството на просветата в Сърбия. Вече всички сръбски учебници от 1-ви до 8-и клас са преведени на български и учим от тях. Аз като преподавател мога да взема учебник от България, който да помогне детето да придобие знания.
Общината е тази, която дава всичко за училищата. Заплатите вземаме от министерство в Сърбия, но всичко друго е осигурено от кметството.
- Споменахте и усилията на кмета за това децата да учат майчиния си език. Какво друго се случва в Босилеград, за да бъдат по-близо хората до българското?
- Не сме нито много богати, нито много бедни. Живеем мирно. Босилеград е малък град, няма много фабрики, където да работят хората. Общината създава работни места. Едни работят в болница, полиция, но те са малко. Много хора си вземат паспортите и си заминават в Швейцария, Германия, където за същата работа вземат повече пари.
- Виждала съм български знамена с надпис „Босилеград“ по време на футболни мачове. Тази седмица предстои мач на България срещу Черна гора. Ще бъдете ли тук?
- Ние сме българи и когато играе България, е нормално да я подкрепяме. Аз съм идвал много пъти от Босилеград да гледам България, когато играе с Англия, Швейцария. Аз съм левскар и идвам да гледам и „Левски“. Има една група от Босилеград левскари, те си имат знамена и ги носят в България, в Италия. Това е обич. Спортът е обич. Аз от години съм в Сърбия и там подкрепям „Цървена звезда“, но в България викам за „Левски“.
Спортът трябва да бъде връзка с България. Когато става дума за него, всички трябва да обичаме, да подкрепяме спортистите, а не да създаваме конфликти.
Визитка:
Методи Чипев е роден в Щип. Завършил е първо езикова гимназия в Босилеград, а след това висше образование в Спортния университет в Ниш
Учител по физическо възпитание и спорт Първо е работил като учител в ОУ „Георги Димитров“ в Босилеград. Директор на училището е от 18 години
монитор
