Спорт

Усмивки от старите ФУТБОЛНИ ленти: Врачанският Бекенбауер или Радослав Бельов - І част

  13.12.2018 08:54             
Усмивки от старите ФУТБОЛНИ ленти: Врачанският Бекенбауер или Радослав Бельов - І част

Продължаваме да ви представяме успешните и може би позабравени славни играчи на футболния Ботев /Враца/. Тъй като след по-малко от 3 години клубът ще навърши 100 години, историята му трябва да се припомня на онези, които си мислят, че тя започва и завършва с тях. Безспорна фигура в тази история е Радослав Бельов, който е записал 83 мача в елита за врачани и въпреки поста си на централен защитник, е успял да отбележи и две попадения. Привържениците на любимата игра го познават повече като „врачанския Бекенбауер“ – не само заради физическата прилика, но и заради класата, с която ръководи отбраната на Ботев. Днес ви преставяме Ради Бельов, който наскоро навърши 65 години.


Рубрика на Георги Александров

 

Врачанският Бекенбауер - така познават привържениците с побелели коси моят събеседник - Ради Бельов. Един от най-модерните за времето си централни защитници, играл някога за врачанския Ботев. Говорим с него по време на уникалната за България церемония във Враца, на която Спортно дружество Ботев отличава за юбилеите им бивши спортисти. Бельов, който дни преди церемонията е навършил 65 се чувства като развълнуван тийнейджър, въпреки че преди няколко десетилетия е стряскал не един нападател, дръзнал да излезе насреща му. А той безспорно е един от най-големите централни защитници и се нарежда до титаните Петър Каменов, Валентин Малджански, Иван Радославов... Хората, които обичат футболния Ботев с любов наричат моя събеседник "врачанският Бекенбауер", а да те сравняват с Кайзер Франц си е и огромно признание, и задължение.

"Имах добро периферно зрение и боравех по-леко с топката, което ми позволяваше, когато я водя, да не гледам в земята. Сигурно това им е направило впечатление на хората по трибуните", признава скромно Ради Бельов. Допълва, че е играел, без да се паникьосва срещу големите нападатели на противника. Истината е, че го е правел с финес и убедеността на големия германски бранител, с когото го сравняват.

И на 65 години някогашният защитник на Ботев се чувства уверен в себе си. "Имам две нови стави в себе си, като наследство от футбола, но не е болка за умиране", казва защитникът, който 5 години от живота си е дал на Ботев - от 1974 до 1979 г.

След това играе още 2-3 години в Локомотив /Мездра/, но следва контузия, която го отказва от футбола.

Най-вълнуващият момент в кариерата му за врачани е победата с дузпи над Левски, която се случва на 18 март 1975 г. в Ловеч. Там се играе четвъртфинала за Купата на Съветската армия /втория по сила за онова време турнир в България след шампионата – б.а./ Редовното време завършва наравно 0:0, като на вратата на врачани Румен Йотов прави чудеса, за да спре головите удари на Павел Панов, Войн Войнов и Кирил Миланов. След редовните 90 минути се играят и две продължения от по 15 минути, но и те не променят статуквото и се стига до изпълнението на дузпи. Ако при първите 5 удара има равен резултат, следват по 1 изпълнител от двата отбора до излъчването на победител. Именно Ради Бельов трябвало да е шестият за Ботев.

"Определиха петимата, посочиха и мен за шести и се започна... Изтръпнах, защото в живота си никога не бях бил дузпа в официален мач. Молех се, докато колегите ми биеха, а Румен Йотов пазеше вратата, да не стига редът до мен", връща лентата назад Бельов. "Краката ми се наляха като с олово, а сърцето ми щеше да се разцепи. Но тогава дойде ред на петата дузпа. Вратарят ни Румен Йотов си свали ръкавиците и реши, че той ще я бие. Нашите подскочиха. Той също никога не беше бил дузпи. Започнаха да го разубеждават, но Румен отиде и заложи топката, с което показа, че връщане назад няма... Изтръпнахме! Обърнахме главите настрани, за да не гледаме, защото бяхме убедени, че ще я изпусне. Но той я вкара на Стефан Стойков, не знам какво направи, но отбеляза гол и ги отстранихме", спомня си Ради Бельов.

Няколко дни след мача в Ловеч врачани затвърждават класата си нова победа - този път 3:2 над Левски. Тогава над всички е голмайсторът на всички времена Георги Каменов, който попилява „синята“ защита и Стайков. Това е период, в който в рамките на 3 дни "сините" два пъти признават класата на врачани и едва ли не се превръщат в техни абонати.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ