България

Диян Стаматов: Извънкласните дейности помагат за намаляване на агресията

  11.12.2018 10:35             
Диян Стаматов: Извънкласните дейности помагат за намаляване на агресията

Не всички училища ще постигнат 20% увеличение на заплатите, казва в интервю пред "Монитор" директорът на 119-о СУ и председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета.

- Г-н Стаматов, бе подписан анексът към колективния договор за системата на предучилищното и училищното образование, в който е заложено и увеличението на заплатите. За всички ли ще бъде еднакво?

- С подписването на Колективния трудов договор за първи път е ясно, че от 1 януари учителските заплати могат да бъдат увеличени с 20% във всяко едно училище. То ще засегне не само минималните заплати, но и тези в училищата, в които вече са достигнати. Трябва да се има предвид, че в страната има различни училища и възнаграждения, като те отразяват спецификата на съответното място. Освен че има увеличение с 20%, за първи път то е в началото на календарната година, вместо да се изчака още 3-4 месеца и това да стане със задна дата. В анекса е заложено и малко увеличаване на допълнителните възнаграждения, които са на база диференцираното заплащане на постигнатите резултати. Допълнителните лекторски часове стават от 7 лв на 7,20 лв., както и тези за професионална квалификационна степен.

По отношение на индивидуалните заплати ще има училища, където увеличението ще е повече от 20%, но те няма да бъдат много. В 119-о, на което аз съм директор, може да достигнем 20%, но няма как да надхвърлим 21%.

- Има ли опасност някои училища да не достигнат увеличението от 20%?

- Има вероятност някъде да се достигне това увеличение. Обикновено това са крайно отдалечени населени места, където броят на децата се е намалил драстично през последната година. Това довежда до необходимост броят на учителите също да бъде намален, но не навсякъде това може да стане бързо. Там ще е трудно да се постигне 20% увеличение. В тези случаи има две възможности – допълнително финансиране за тези училища или да работят без достигане на увеличението. Разликата обаче няма да бъде повече от 2-3%.

Според мен директорите трябва да използват приоритетно средствата за единен разходен стандарт за увеличение на заплатите. След 2-3 години може би ще има ясно диференциране на заплащането на учителите, т.е. Заплатите на тези с по-високи постижения и които залагат на различни иновативни дейности, ще могат да бъдат повишавани. Първо обаче трябва да има прилично увеличение и тогава диференциране.

- Трябва ли, когато това се случи, средствата да бъдат насочени към материалната база?

- Категорично да! Досега всички увеличения отиваха само за заплати, като по този начин материално-техническата база изостава както по отношение на поддръжка, така и на цялостното й финансиране. Може би след 2-3 години, когато се изпълни обещанието на правителството за двойно увеличение, средствата ще бъдат за възнаграждения и материална база, за да не бъде след това невъзможно да се възстанови.

- От МОН подготвят стратегия за възпитание. Какво трябва да бъде заложено в нея според вас?

- Добре е, че започна да се говори отново за темите, свързани с възпитанието на училището. От една страна, образованието е в пряка връзка с възпитанието, както и с поведението и цялостното общуване на учениците в училище. От друга страна, училището не би могло да е единствен стожер за съвременно възпитание, защото ученикът има различни социални позиции, в които се намира в ежедневието си – семейството, приятелския кръг, различни общности преди или след училище, в които намира своето поведение. Като водеща в образованието училищната среда би могла да има пряка връзка за възпитанието, не не трябва единствено тя да отговаря за него. Има и други институции, които са отговорни за поведението на учениците – Държавната агенция за закрила на детето, различните центрове за извънкласни дейности. Те трябва да бъдат включени в тази стратегия, защото в противен случай остават изолирани. По време на извънкласните дейности ученикът проявява най-голямата си сила, интерес и активност. Задължителните учебни часове не могат да се сравняват с творчеството, което предлагат те, тъй като са концентирани върху най-интересното и най-значимото. Радостен съм, че за 2019-а са предвидени допълнителни 25 млн. лв за тях. 40% от тях са за природните и математическите дисциплини, където има дефицит на интерес, за да бъдат направени интересни. Те са продължение на два от най-големите проекти в сферата на образованието - „Успех“ и „Твоят час“.

- От синдикат „Подкрепа“ предлагат да се въведе оценка „възпитание“, която да бъде включена и в дипломата. Вие какво смятате?

- Категорично оценка за поведението на ученика в днешно време не е необходимо да бъде поставяна във вида, в който сме свикнали да оценяваме учениците в точни и ясни категории. Училището и без друго поставя различни оценки в ежедневието. Ще ви дам един пример. От началото на учебната година в училището, което ръководя, за 1600 ученици са написани 30 хиляди отзива от страна на учители към родителите за поведението на учениците. Това е информация за поведението му в даден час – дали той е подготвен, дали си е направил домашните, дали отношението му в класа е положително. Всички сигнали са различни положителни или неположителни реакции от страна на ученика, дават мигновено отношение за комуникацията в семейството. Против съм поставянето на категорична оценка за поведение, защото така ученикът се категоризира – този ученик е с добро поведение или не е. Той обаче има различни социални роли – в вкъщи е един, друг в часа по математика, трети в този по български език. Няма обективна възможност за категоризиране на ученика в училищната му роля дори в един учебен ден. Категорично за съм за информирането на родителя за поведението му в учебния час, какво е отношението му към съучениците му, както и към училищната среда. Това са възможности, които електронният дневник дава. Те обаче са отражение за състоянието на ученика за даден момент, не бива такива крайни оценки да бъдат давани, за да не създават излишен стрес и да не оценяват учениците в категории – добри, лоши

- По какъв начин поощрявате доброто поведение на вашите ученици?

- Имаме различни стимули. Сега тече голям литературен конкурс по повод коледните празници, в който ще се включат над 200 ученици. Повече от 20 от тях ще бъдат наградени. През последния месец има и благотворителни инициативи. Тази форма на изява показва, че учениците имат нужда от неформална изява. В рамките на една учебна година повече от 700 ученици участват в различни спортни изяви, като получават и много награди. Това са добрите стимули за тях. В рамките на учебния час най-бързият адекватен отговор е реакцията на учителя в електронния дневник. Сред най-големите ни стимули за мотивацията на учениците е включването им в различни мобилности по „Еразъм“. В момента имаме 12 действащи проекта, с които над 100 ученици са отишли безплатно в друга държава и са участвали в различни активности, свързани с историческата, културната, образователната даденост.

- В 119-о бе даден стартът на кампанията на МОН и УНИЦЕФ „Заедно срещу агресията в училище“. При вас има кутия за сигнали, какви други мерки сте взели?

- Кутията за сигнали е един от най-популярните модели. Важна е и ролята на педагогическите съветници, които са в постоянна комуникация с всички ученици, не само с тези с поведенчески прояви, но и активно действащите, които на пръв поглед нямат такива прояви, но не се знае кога биха възникнали. Ролята на педагогическите съветници е ключова, за да се разрешават проблеми още преди да са възникнали. Най-важно е може би включването на учениците в извънкласни дейности, защото правенето на различни прояви и организирането му на вниманието в нещо, което му е интересно, помага за намаляването на агресията.

Учениците на първо място виждат агресията в нейните киберизмерения. Ние всяка седмица имаме различни и нови начини за киберпосегателство. За това си говорим вече от няколко години. И тази година с 6-и клас искаме да насочим вниманието върху съвременните опасности на анонимността и предоставянето на различни данни в интернет

- При вас стартира и кампания за пътна безопасност с първата олимпиада по темата. Броят на учебните часове също нараства. Ще помогне ли това за намаляване на инцидентите и агресията по пътищата?

- При нас се проведе демонстрация как мощни автомобили могат да правят чудеса, но и да създават неприятности с живота и здравето. При нас се реализира и първата стъпка от олимпиадата по пътна безопасност – в трети клас беше на хартия, а в седми - на електронен носител, както се правят изпитите за шофьорска книжка. Смисълът на това е, че освен всеки дванайдесетокласник идва в училище с кола, то той да има подготовка за пешеходец или шофьор. За да стане това, трябва да се набляга на необходимостта от внимание и поощрено поведение на всеки един от нас. Провеждането на тази олимпиада помага за това. С промяната на учебните планове идеята е да се създаде максимална възможност за практически упражнения по пътна безопасност, но не за сметка на друг час. Темите трябва да бъдат така разпределени, за да не се създават допълнителни часове. В рамките на наличното време трябва да бъда включени всички теми, които да ни гарантират безопасност по пътищата.


Визитка:

Роден е през 1967 г. в Карнобат

Завършил е Факултета по биология на СУ “Св. Климент Охридски” и преподава биология

Бил е последователно директор на 150-о СУ, 80-о СУ и 119-о СУ в София

Зам.-министър на образованието в кабинета „Борисов 2“

В момента е директор на 119-о СУ „Акад. Михаил Арнаудов“ в София

Председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета на България

 

 

монитор