Датата 17 ноември е историческа за българския футбол. На 17.11.1993 г. с двата фамозни гола на Емил Костадинов на „Парк де Пренс“ националният ни тим бие с 2:1 домакините от Франция и се класира за световното първенство в САЩ. Успехът е началото на „лудото американско лято“, както наричат днес събитията от преди 25 години. Но истината е, че на същата дата, само че преди 23 години, се случва нещо знаменателно за врачанския футбол. Тогава легендарни играчи на местния „Ботев“ печелят първата републиканска титла по футбол, но за ветерани. „Конкурент“ ви връща към онези славни времена, когато за футболните успехи се говореше с дни наред. Благодарение на някои от игралите във финала на 17 ноември 1995 г., врачанският „Ботев“ дълги години беше страшилище за грандовете в родния футбол.
Рубрика на Георги Александров
Ако си мислите, че 17 ноември е голям ден само за българския футбол заради фамозните голове на Емил Костадинов преди четвъртвек на "Парк де пренс", трябва да знаете, че 17 ноември е исторически и за футбола във Враца. На тази дата преди 23 години - през 1995 г., футболисти на славния Ботев, но "маскирани" като „Спортист“ от близкото до Враца село Бели извор, печелят титлата в републиканското първенство по футбол за ветерани. Селекционерът на шампионите Тошко Ставров /баща на елитния рефер Станислав Ставров и дългогодишен кмет на населеното място/ и тази година събра онези славни играчи, които вдигат купата. Купонът се проведе в заведение в ж.к. "Дъбника", а негов домакин беше Румен Славков, един от разписалите във вратата на дупничани.
Кметът на Враца Калин Каменов дойде, за да поздрави успешната генерация. Той пристигна заедно с реализатор №1 за всички времена на врачанския Ботев Георги Каменов. Така шефът на „Ботев“ и членът на управителния съвет засвидетелстваха уважението си към титлата от 17 ноември 1995 г.
"Знаете, че за мен футболът не е просто спорт, а страст. Затова, ако ме видите ядосан на стадиона, то е истиско и искрено, но ми идва от сърцето. Заварих „Ботев“ в трета дивизия, сега отборът е в елита и се мери с „Лудогорец“, „Левски“ и ЦСКА, а някои от тях и ги бие. Клубът беше почти фалирал, сега се радваме на осветление на стадиона и мечтаем. Най-много обаче ме радват децата в школата, в която имаме 240 момчета. Заварихме 50 деца и по време на някои мачове беше много трудно да разбереш кои от кой отбор са, защото всички бяха еднакво оцапани в кал", каза кметът на Враца и шеф на футболния Ботев Калин Каменов. Той благодари на ветераните за поканата да уважи годишнината от успеха им и добави, че цени всеки един играч, дал нещо на „Ботев“.
"Ще продължим с инвестициите в спортната база, а вие като дядовци на нашите таланти да гледате и да се радвате на успехите им. Пожелавам ви да сте здрави и да гледате всеки мач на Ботев на стадиона, за да подкрепяте любимия ни отбор", каза още градоначалникът.
Успехът идва на стадиона на НСА в София, където е детрониран актуалния първенец на България – „Марек“ /Дупница/. За да е пълна драмата, успехът идва след изпълнение на дузпи с общ резултат 4:3, при които Данаил Маринов сякаш хипнотизира трима от изпълнителите на противника, а веднъж и гредата му помага. Редовното време завършва 1:1. Дузпите започват трагично за врачани, които след вторите изпълнители вече губят с 0:2, но се намесва Маринов, който започва да се мята като лъв и... следващите 4 удара от "бялата точка" за противника са халосни.
В състава на шампионите освен блестящия вратар Данчо Маринов са железният бранител Любен Куновски, който като капитан първи вдига купата, както и фамозните халфове Тодор Митов и Вени Тошков, а в отбраната нещата дирижира вечният Иван Радославов-Вандо.
На 17 ноември т.г. в заведението беше показан видеозапис на историческата победа, както и интервюта с победителите, направени от доайена на врачанската журналистика Борис Врачовски.
"Събрахме тази звездна компания и тогава и днес без много убеждаване. Благодаря на всички гости... записът, който гледате е точно отпреди 23 години", каза селекционерът Тошко Ставров.
Вратарят Данчо Маринов си спомни, че година по-рано врачани са изпуснали титлата, защото противникът играл нечестно.
Преди да стигнат до финала врачанските футболисти преминали последователно през ветераните на Димово, Белене и Шумен - в североизточния град бил първия полуфинал, но след 2:2 шуменци отказали да пътуват до Бели извор. На банкета след финала, дупничани взели да се правят на интересни, а от това кипнала кръвта на Маринов. „Взех една бутилка с бяло вино. Изпих я на екс, въпреки че в нея имаше над литър, а после с всичка сила я счупих от главата си. Противницитне се уплашиха и повече не посмяха да се правят на интересни“, спомня си вратарят-герой. Трябвало само да изтърпи няколко минути, в които главата му кънтяла като камбаните на храм-паметник „Св. Александър Невски“ след служба на партиарха.
Очаквайте следващия път следващата история в традиционната ни рубрика за бивши и славни играчи на „Ботев“.
