Когато говорим за футболна история, винаги се съобразяваме с фактите. Всички знаят, че врачанският „Ботев“ е един от малкото български отбори, престояли в „А“ без прекъсване 26 години от 1964 до 1990 г. Мнозина са запознати, че тимът е побеждавал всички елитни отбори, дори грандовете от онова време ЦСКА и „Левски“. Върхът в представянето на отбора е спечелването на бронзовите медали през сезон 1970-1971 г., които осигуряват първата и засега единствена възможност врачани да играят в Европа. В това отношение „Ботев“ няма равен сред останалите отбори от Северозапада. Днес ви връщаме към есента на 1971 г., когато смелчаците на Илия Панев-Старшията правят своите първи стъпки в клубните турнири на Стария контитент.
Рубрика на Георги Александров
На 29 септември 1971 г. Ботев изиграва първия и единствен досега мач от европейските клубни турнири на своя стадион „Христо Ботев“. Домакинството е срещу хърватския „Динамо“ /Загреб/. 12 000 души посрещат своите любимци в желанието им да дадат отпор на по-класния тим на гостите. На всичкото отгоре интригата в този двубой, който е и реванш, не е голяма, тъй като първият двубой в бивша Югославия е завършил катастрофално за врачани 1:6.
Няколко дни по-рано, на 15 септември в Загреб, врачани катастрофират лошо в мач от 1/32-финалите в несъществуващия вече турнир за Купата на УЕФА. Не само липсата на опит в турнирните битки, но и румънски съдия „помага“ за крушението на бронзовия медалист от сезон 1970-1971 г.
Начело на селекцията е Илия Панев-Старшията, който провежда лятната подготовка на своите в Северна Корея. Зад тази авантюра стои партийно решение, но е възможност за врачанските футболисти да сравнят часовниците си не с европейските отбори, а с поданиците на Ким Ир Сен. В Далечния изток врачани престояяват почти месец, където помпат мускули в необичайна обстановка.
Мачът на стадион „Максимир“ се играе пред 10 000 зрители. Той обаче връща врачани в реалността. Още до 10-та мин. те губят с 0:2, след като румънският рефер подарява почти от съблекалните две дузпи на домакините, които са реализирани от Ивица Милкович. В 14-та мин. Драго Врабец прави разликата класическа, а в 37-та мин. Йосип Лалич напълно отчайва българите с четвърти гол.
След почивката положението пред вратаря Цветан Тасев не изглежда много по-добро. Стражът е като на стрелбище, в което едва оцелява. Зелената отбрана е пробита няколко пъти, но врачани се отървават само с още 2 попадения – сред голмайсторите се разписват Краснодар Рора в 67-та мин., а след него Врабец нанизва второто си попадение в мача. Почетният гол за врачани е дело на Евлоги Йорданов, но резултатът от 1:6 не дава никакви илюзии на врачани за реванша. Въпреки това „зелените“ решават да дадат отпор на противника пред своята публика, осъзнавайки, че това ще е първи и последен мач в Европа.
Ботев /Враца/ започва със следния състав: Цветан Тасев, Николай Пенков, Ангел Ценов, Петър Каменов, Васил Петков, Евлоги Йорданов, Вени Тошков /71 Николай Бакърджиев/, Кирил Райков, Сашо Ангелов /65 Николай Джаров/, Георги Каменов и Евден Каменов.
Старши-треньорът Илия Панев не крие уважението си към своя колега – легендата на футбола в бивша Югославия Златко Чайковски, създател на великия баварски колос „Байерн“ /Мюнхен/, а преди това е бил наставник на немските „Кьолн“ и „Нюрнберг“, на гръцкия АЕК.
Противникът излиза със следните играчи на терена: Даутбегович, Валец, Милкович, Вабец, Рамляк, Блашкович, Шензен, Лалич, Ренич, Рора /72 Пирич/, Черчек /72 Вранич/.
Главен съдия на двубоя е грузинецът Круашвили, който по документи е рефер от СССР. Мачът започва по прекрасен начин и още в 4-та мин. Евден Каменов взривява трибуните с гол и 1:0 за „Ботев“. Малко преди почивката обаче Ренич изравнява резултата, а после Шензен в 65-та мин. от дузпа носи победата на хърватите за крайното 1:2.
За утеха на врачани „Динамо“ отпада още в 1/16-финалите, когато отстъпва от австрийския „Рапид“ след 2:2 в Загреб и 0:0 във Виена.
Очаквайте следващият път – спомените на Георги Каменов за мачовете си в Европа и по света.
