Филев и Георгиев били затворени в джип, изгорен до с. Железница. Делото за смъртта им е спряно
Стоян Кавлаков кара колелото си по черен път, но на завоя на река Гугутница недалеч от София зимна обувка с черен чорап привлича погледа му. Връзката ѝ е здрава и той решава да я вземе. Посяга, но се сепва уплашен - в чорапа има част от крак. С погнуса Стоян пуска обувката и звъни на тел. 112. Оттам го съветват: “Стойте, където сте, изчакайте полицията”.
Обаждането е регистрирано малко след 16 ч на 24 май 2011 г. Патрулка отива на мястото до село Железница, следвайки обясненията на Кавлаков. Той стигнал до селото с автобус. Продължил с колело 300-400 м към Ярема и влязъл в гората.
48-годишният мъж има хоби да промива пясък в търсене на злато, разказват днес полицаи. Работата е много за една-две златисти люспички, но тръпката е голяма. В този ден обаче вместо злато находката е друга - човешки останки. Следват разпити и огледи до мръкване около рекичката.
Екипи от столичното 8-о районно и Криминална полиция към СДВР обхождат гората. В протоколите се отбелязва, че е иззета кафява зимна тренинг обувка. Тя е лява, 44-и номер, с надпис AKTIVE на петата.
На около 6 км от разклона за село Плана в местността Пържови поляни по черен път на 480 м от Гугутица е намерен човешки череп с дупка в лявата част.
“При преместването му видяхме, че отдясно
има голям отвор,
вероятно от
изстрел в
главата”,
разказва полицай.
На 10 м от черепа намират втори. В околността и по нанадолнището край реката са пръснати кости с различна големина и форма, някои дъговидни, извити като лопатка. Сред тях има дреха с надпис NAVE и яке LOTO SPORT, омотано с бодлива тел.
Най-много от човешките останки са открити от двете страни на 75-сантиметров каменен зид, на около 3 м от реката. По костите и черепите няма меки тъкани, но повечето зъби по горните челюсти са запазени. Находките са пратени първо в Катедрата по съдебна медицина към Александровска болница, а после и в Националния институт по криминалистика и криминология (НИКК).
Извлеченият ДНК профил е сравнен първо с наличните в базата данни на МВР. Съмненията са, че останките са на двама млади мъже от Червен бряг, издирвани като членове на бандата на Килърите - Владимир Филев, на 36 г., и Георги Георгиев, на 26 г. След месец те се потвърждават. Убитите са идентифицирани едва след изследване на две парчета от бедрени кости. По това време делото срещу бандата на Петър Стоянов-Сумиста вече пътува към окръжния съд в Шумен, който става арена на един от най-големите съдебни процеси у нас през последните 10 г. Групата е
обвинена за
серия убийства
по поръчка
- на търновския адвокат Петър Лупов (25 март 2009 г.), на шуменския бизнесмен Румен Рачев (3 юли 2009 г.) и на бизнесмена от София Борислав Георгиев. (За неговата смърт на 6 април 2008 г. са уличени трима, но съдът ги оправдава.) Има и обвинения за побоища, палежи и лихварство.
Сагата в съда започва в края на юни 2011 г. Тогава все още почти никой не вярва, че на финала ще има 3 доживотни присъди - на Петър Стоянов-Сумиста, търновския бизнесмен Георги Вълев и бившия гард на Бай Миле Васил Костов-Кеца, заради две от убийствата и ред други престъпления.
На 27 юли 2009 г. Филев и Георгиев са обявени за издирване у нас и в чужбина. През онова лято близките им не подозират нищо за съдбата им. Смятат, че Владо и Георги са на море. Шокирани са, когато снимките им, разпространени от МВР, се появяват в медиите заради убийството на Румен Рачев. Двамата са заподозрени за участие в покушението от първите дни на разследването в Шумен - Филев като извършител, а Георгиев като помагач, който трябвало да откара земляка си с кола до мястото на престъплението и после да му помогне да избяга.
След покушението свидетели разказват, че са видели двамата да се навъртат около болницата в града, където Рачев отива на контролен преглед. Разпознават ги, въпреки че Филев носел ниско нахлупена на главата тъмна шапка с козирка.
Убийството на Рачев е извършено хладнокръвно пред дузина свидетели. Към 10,30 ч Филев и Георгиев проследяват с “Фиат Брава” ЕН 0516 ВМ джипа на Рачев от дома му до болницата и спират на ул. “Петър Парчевич” до кооперация номер 44-46. Близо час и 50 минути стоят там в напрегнато очакване бизнесменът да излезе. Единият е нащрек зад волана, а другият следи главния вход на болницата. И двамата палят цигари ММ и неблагоразумно хвърлят угарките до колата.
В 12,21 ч Рачев излиза от болницата с жена си Вирджиния и леля си Стоянка, но когато стига до своя джип “Инфинити”, мъж, въоръжен с “Макаров”, се приближава и казва: “Мамка ти”.
Леля Стоянка първа вижда стрелеца и се хвърля да спаси племенника си. Сграбчва го за фланелката, успява да откъсне част от нея и да отклони един от изстрелите. Рачев пада на тротоара, пронизан от 3 куршума. Лекарите се борят да го спасят, но 50 минути по-късно той издъхва в спешното отделение.
С камък в ръка жената на Рачев и още 4-5 мъже погват стрелеца. Докато тича между блоковете, той се спъва и пада, но пак продължава. Мята се във фиата, който отпрашва към Варна. Там чака човекът, наел Филев за убийството по поръчка на Сумиста.
Филев и Георгиев не се задържат дълго по морето и скоро намират убежище в хижа “Вада” над самоковското с. Говедарци. Остават там 10-ина дни. Скриват се в гората при появата на полицаи, дошли на проверка по повод кражба в хижа “Мальовица”. После набързо са преместени. При хижата с БМВ Х5 отиват Васил Костов-Кеца и Янко Попов-Туцо. За появата им там разказват двама свидетели по делото “Килърите”, единият анонимен. Според тезата на прокуратурата, приета и от съда,
Туцо е уговорен
от Сумиста да
се погрижи за
сигурността на
Филев и Георгиев
след убийството и да им осигури храна и дрехи. Той пък моли хижаря да ги контролира да не контактуват с никого.
Филев и Георгиев знаят, че не трябва да използват джиесемите си. Уговорката е в краен случай да звънят на Туцо от телефона на хижаря.
Докато земляците от Червен бряг се крият, разследващите събират улики срещу убийците - парчето плат, фасове с биологични следи от бегълците, оръжието на престъплението - пистолет с изтрити номера, изхвърлен по пътя за Варна. Проследяват телефонни разговори. Разпитват свидетели, запомнили не само лицата на бегълците, но и номера на колата, с която са избягали. Единият записва цифрите 0516.
По-късно се разкрива, че и убийството на адвокат Петър Лупов е възложено на Филев от Васил Костов-Кеца. През февруари и март 2009 г. аверите от бандата на Килърите ходят няколко пъти до Велико Търново, за да следят жертвата, и отсядат в комплекс “Извора” в Арбанаси. По онова време той се държи от Георги Вълев, обвинен по-късно, че е поръчал 2 убийства на Килърите заради финансови интереси около Тракия банк.
Следите на Филев и Георгиев се губят, след като двамата напускат хижа “Вада” в Боровец. Има оперативна информация, че за известно време двамата са били в къща около самоковското с. Бели Искър. Бившият шофьор на Пешо Сумиста Боян Джамалов, който е и основен свидетел по делото, разказва, че около месец след убийството на Румен Рачев Туцо отишъл в кафе “Куатро” при Сумиста и казал притеснен: “Тия двамата ги видяха.” После двамата продължили да си говорят насаме. Джамалов останал с впечатление, че говорят “за Владо и Георги от Червен бряг”.
Друг свидетел разкрива, че в края на декември 2009 г. Сумиста му поръчал “да закара един бус” (вероятно краден) до разклона за Дупница, където чакал джип “Сузуки Витара”. По-късно той и още едно момче трябвало
да идат до
Железница,
за да запалят
буса
“Когато пристигнахме, колата вече гореше", твърди при разпит единият.
Според полицаи вратите на опожарената кола били без дръжки. Предполага се, че Филев и Георгиев са били заключени вътре, за да не могат да излязат. Не е ясно къде са убити, преди да бъдат изхвърлени в гората край Железница. Според експертите двамата са ръгани с ножове, преди да бъдат застреляни и труповете им да бъдат овързани с бодлива тел. Бусът е запален, за да се прикрият следи. При намирането на черепите и костите край Железница са открити и 2 туби - едната е прозрачна и в надписа ѝ се чете Велинград, а другата - зелена, с мирис на гориво.
Убийците на Филев и Георгиев обаче остават неизвестни. Делото за смъртта им е спряно с постановление на прокуратурата от 2 юни 2012 г. Ако изскочат нови улики или неизвестни свидетели проговорят, то ще бъде възобновено отново.
Туцо работел в стационара на затвора, другите от бандата лентяйстват
Докато е по арестите, Янко Попов-Туцо твърди, че има алиби. Нямало как да е участвал в укриването на Владимир Филев и Георги Георгиев, защото бил в Сърбия. Съдиите обаче приемат тези твърдения за защитна теза.
Първоначално Туцо получава 17 г. затвор, но Върховният касационен съд (ВКС) намалява присъдата на 10 г. Тя влиза в сила на 1 декември 2017 г. Туцо е закаран в Софийския затвор. В досието му е отбелязано, че вече е излежал над 5 г. в ареста, след като е задържан на 24 август 2010 г.
Това лято Туцо подава две молби от затвора. С първата иска наказанието му да бъде прекъснато заради влошено здравословно състояние, свързано с исхемична болест на сърцето, хипертония и диабет. Преди години бил пенсиониран по болест с над 90% инвалидност. Близо месец бил в кома след инцидент с кон. Молбата за прекъсване на наказанието му обаче е отхвърлена от прокуратурата.
През юли Туцо се обръща към съда - моли за предсрочно освобождаване. То се допуска, когато затворникът е излежал повече от половината от присъдата си и има добро поведение. Началникът на общежитието в Кремиковци и инспектор Милена Милева дават положителни становища, но не и тогавашният и.д. шеф на софийския затвор Павел Павлов, който вече е титуляр на поста. Павлов пише, че “целите на наложеното наказание не са изпълнени” и Туцо още не се е поправил.
Съдът отказва да пусне затворника, въпреки че за два състава остава скрит един наглед дребен факт, че Туцо е наказан заради скрит телефон, намерен при проверка в спалното му помещение. За инцидента има докладна записка от 30 юли 2018 г., а делото за предсрочното освобождаване е гледано в съда на 22 август. Там става ясно, че Туцо работи в стационара на затвора като болногледач - грижел се за хора с инсулти и инфаркти. Два работни дни му се броят за три, излежани в затвора, и затова трудовите ангажименти не са основание за освобождаване от затвора, напомнят магистрати. Твърди се още, че зад решетките Туцо бил ангажиран и с артклуб. “24 часа” отправи запитване с какво точно се занимава той там, но отговор не бе получен.
Другите осъдени от бандата не са изявили желание да работят, съобщиха от Министерството на правосъдието за “24 часа”. Петър Стоянов - Пешо Сумиста лежи в затвора в София като бос на бандата на Килърите, а дясната му ръка Васил Костов-Кеца е зад решетките в Плевен. Бизнесменът Георги Вълев, който бе обвинен, че е давал “мокри поръчки” на бандата, е в килия в Ловеч.
Туцо за Бай Миле: Викаха му Лисицата. Не го знаеш кога ще дойде, кога ще тръгне
За Милчо Бонев-Бай Миле, мога да разправям оттук до Варна, казва през 2012 г. Туцо в съда. Не крие, че е бил приятел и със сръбския мафиот Сретен Йосич.
С Бай Миле се познавал от 1990 г. Видели се за първи път на Боровец, където Туцо има частен бизнес и държи заведението “Черният тигър”. Засичали се и на Слънчев бряг. Там Бай Миле държал на концесия една част от плажа, а Туцо - друга.
“Събирали сме се многократно по различни поводи, все за веселба и никога по бизнес. На Боровец най-вече Милчо е идвал по празници, играли сме карти. Никога не ме е предупреждавал кога идва. Неслучайно му казваха Лисицата. Него не го знаеше човек кога ще дойде, кога ще тръгне. Става, тръгва, без да каже “довиждане” даже. Около него само шофьорите бяха едни и същи. Интересен човек беше. Въпреки това сме били добри приятели”, разказва Туцо.
Бай Миле е убит в ресторант “Славия” в София на 30 юли 2004 г. За смъртта му четирима са дадени на съд, но са оправдани и днес покушенито се води неразкрито. Според прокуратурата семейството на Туцо има общ бизнес с вдовицата на Бонев - Силвия Панагонова.
24часа
