Вратарската школа на „Ботев“ винаги е била доказана марка във футболна България. Въпреки че настоящият президент на БФС Борислав Михайлов е натрупал на този пост над 100 мача в националния отбор, в града под Околчица твърдят, че той е бил на вратата на „А“ отбора, защото един от неговите дубльори е бил Илия Вълов. Кой не помни блестящите игри на Румен Ненов, а историите за Румен Йотов и Людмил Горанов, Хари Казаков и Данчо Маринов, Георги Петков и Тодор Арсов, Веселин Цветковски...
В следващите редове „Конкурент“ ви припомняме Илия Вълов – един от най-запомнящите се вратари, защитавали екипа на „Ботев“ и техните странности, с които ги помнят запалянковците.
Илия Вълов е едно от големите имена, защитавали мрежата не само на "Ботев", но и на ЦСКА, пък и на националния ни тим. Роденият на 29 декември 1961 г. в Кнежа пристига на 10 години на стадион "Христо Ботев" и цели 9 сезона играе с номер №1 в различните детско-юношески формации в школата на врачани. От 1980 до 1988 г. натрупва 180 мача на вратата на елитния тогава "Ботев", което е повече от половината му официални мачове в кариерата /има общо 354/.
Илия е обличал още екипите на ЦСКА - 46 мача, "Локомотив" /София/ - 15, немския "Берлинер" - 10, "Аустрия" /Виена/ - 8, "Добруджа" - 12, турските "Кършияка" и "Денизлиспор", съответно 54 и 29 мача. Зад гърба си Вълов има 34 мача за представителния ни тим, с което е на едно от първите места в ранглистата на врачани в националния футболен отбор /повече от него има само Мартин Петров - 90/.
Негови връстници твърдят, че Борислав Михайлов бил по-слабият от двамата вратари в първия ни тим, но въпреки това сегашният президент на БФС натрупа над 100 мача, а Вълов чакал ред, за да влезе в по-маловажните срещи на България. Пътува до Мексико за световното първенство през 1986 г., но няма късмет да поиграе.
Кариерата му на старши-треньор започва в родния "Ботев", после подготвя вратарите в "Черно море", "Литекс", ЦСКА. През лятото на 2015 г. беше назначен и за изпълнителен директор на врачани. Тръгна си след смяната на властта във Враца.
Невероятният талант на Илия Вълов е съчетан с изключително силен организъм, но и слабост към алкохола. Негов приятел, който не желае да цитирам името му, твърди, че когато се наложило да изследват Илия, за да бъде подложен на лечение, организмът му бил като на космонавт, въпреки 50-те и кусур години.
"Здрав като бик" и също толкова упорит - това е най-краткото определение за този легендарен вратар на врачанския "Ботев", който също като предшествениците си има и пороци, но никой не би отрекъл гения му в рамките на вратата. Благодарение на неговия специалитет - спасяване на дузпи, "армейците" стигат през 1989 г. полуфинал в турнира за Купата на националните купи, след като отстраняват в епичен сблъсък холандския "Рода" /Керкраде/ и се изправят срещу колоса "Барселона".
Питал съм го има ли рецепта, за да хипнотизираш изпълнителя. Защото вратарят е като обречен при ударите от бялата точка. От него знам, че най-важното е да гледаш движенията на футболиста преди изпълнението на 11-метровия наказателен удар.
"Когато коляното на стрелящия крак отива наляво, значи топката е в обратния ъгъл" - това е рецептата на Вълов. Уверил съм се в десетки мачове, че е прав. Бързата реакция обаче е задължителна, а Илия беше пъргав като тигър, докато беше в очертанията на вратата.
Въпреки нездравословния начин на живот, Илия Вълов продължава да има много приятели както във Враца, така и в цяла България. Ако някой си мисли, че е безгрешен, нека се номинира за светец. Илия не е от тези, които ще тръгнат да се оплакват, въпреки проблемите, които преживя през последните години. За никого алкохолът не е бил най-добрата утеха, но малцина познават истински Илия Вълов и знаят какво се крие в душата на един от най-големите вратари в историята на "Ботев".
Обидно е, но един от най-великите вратари в почти вековната история на „Ботев“ стои без работа от няколко години.
