До последния си дъх Сашо остана верен на Ботев. Дори, когато на главата му се струпаха куп житейски проблеми, а близките му си отидоха от този свят, той беше близо до стадион "Христо Ботев", погледът му беше все към малките "пиленца", които растат там. До последно ходеше облечен с анцуга на отбора, защото за него Ботев беше смисълът на живота.
Георги Каменов и Димитър Ефремов бяха неговите най-добри партньори в атаката на врачани. Може би, защото и двамата мислеха много на терена и "рисуваха" атрактивните ходове, които матираха не една и две отбрани.
Фланелката с №9, която получава от бомбардира Илия Драгомиров-Линко, тежи много на плещите му. Скоро обаче става ясно, че Ангелов не е типичният консуматор на труда на другите, който чака пред вратата, за да бутне топката в мрежата. Той е интелигентният, уникалният и неповторим реализатор на Ботев, какъвто в историята си славният врачански клуб няма. Сашо е част от "бронзовата" генерация, завършила на трето място в "А" група през 1970-1971 г., което е най-високото класиране за врачанския футбол в почти 100-годишната му история.
Освен като футболист обаче, Ангелов беше известен и като добър наставник и педагог на младата смяна в Ботев. Сашо Ангелов е треньорът, открил за футбола Борислав Алексиев /капитан на юношеския национален отбор/, Чавдар Атанасов, Валентин Найденов, както и по-младите Светлин Сименов-Пинчера, Ивайло Данчев и Орлин Бориславов. Неговите гарнитури печелят бронзови медали в турнира за купата на БФС през 1983 и 1984 г. Дълги години Сашо беше част от ДЮШ на Ботев, а с името му са свързани последните големи успехи на подрастващи таланти от школата на врачани.
Спомина се на 1 декември 2017 г., когато получи втори инсулт. От първия успя да се възстанови и макар че трудно говореше, запази борбения си дух, но с втория удар съдбата го довърши. Десетки бивши футболисти на Ботев, негови връстници и по-млади го изпратиха до последния му дом в новите гробища.
