Криптовалутата помага на човек да забогатее, но в същото време има голяма вероятност и да го докара до фалит
Искате да отидете на почивка или да си поръчате най-новия музикален албум по интернет, но не сте решили дали да заплатите в брой или с карта?
А защо не в биткойни? От няколко години големите световни търговци приемат плащания с тях, а също и някои български. У нас криптовалутата има и асоциация, и банкомат. Често хакери, заразили компютрите на българи със заключващи файловете вируси, искат отпупа си именно в биткойни, за да отключат документите. Криптовалутата е толкова популярна, че има редица хора, направили нови виртуални пари, за които твърдят, че са по-добри от оригинала.
Биткойнът е децентрализирано виртуално платежно средство, чрез което се извършват финансови операции. Тази мрежа е равноправна и всеки може да се включи или изключи от нея, когато пожелае.
Самата дума произлиза от bit - най-малката единица за дигитална информация, и coin - монета.
Първото еволюционно устройство битомат (от биткойн и банкомат - бел. авт.) се намира в София и е разположено в сградата “Интерпред – Световен търговски център София”. Сложено е там още през лятото на 2014 г. То е на човек от сдружението с нестопанска цел “Българска Биткойн асоциация”
Биткойнът е закодирана цифрова редица - оттам и криптовалута. Тя отговаря на определени математически условия и не подлежи на фалшификация и следене. При биткойните няма възможност за “двойно харчене”, срещано при други виртуални валути, т.е. използването на една и съща сума два пъти.
Биткойните първо се споменават в статия, написана от човек с псевдонима Сатоши Накамото през 2008 г., в която се описва системата. След което по проекта започват да работят експерти. Той не се управлява като типичните валути - няма централна банка или организация. Могат да се обменят чрез компютър или смартфон на местно и международно ниво без финансов посредник. Системата е пусната в началото на 2009 г.
При търговията един биткойн се дели на 100 млн. по-малки единици, наречени сатоши. Те се добиват чрез процес, наречен “сечене”.
Всеки може да се включи в него, като предостави изчислителните мощности на компютъра си за решаване на математически задачи с нарастваща сложност.
Не е известно обаче за какво се използват решените задачи освен за контрол на добива. При всеки успешно преминат етап на изчисление на масив от големи числа се получават 12,5 монети (в миналото 50 и 25).
Участниците в изчисленията са повече от един и биткойните се делят помежду им в зависимост от приноса. Изсечените монети се трупат във виртуални портфейли. Проблемът обаче идва от това, че лесните комбинации отдавна са разгадани и в момента човек се нуждае от много мощен процесор и висок клас видеокарта, необходими за “сечене”. Но дори да са налични, те изискват огромна консумация на ток.
Количеството получени биткойни зависи от това колко дълго е работила мрежата. В момента с всеки 10-минутен блок се генерират 12,5 нови биткойна. То ще се намалява на всеки 4 години до достигането на твърд общ лимит от 21 млн. биткойна през 2140 г.
Резките промени в стойността на биткойните са редки, но след всеки голям спад следва увеличение, което покрива разликата. Известният анализатор и фонд мениджър Питър Шиф сравни вълнението около валутата с фантастичния ръст и срив на луковиците на лалета в Холандия през XVII век. Той коментира, че няма позитивни двигатели за тези увеличения извън очакванията за още по-високи цени.
Почитателите на валутата не са на това мнение и твърдят, че биткойнът все още има огромен потенциал. “Ще има много ръстове и спадове във времето, но биткойнът е най-важното изобретение от интернета насам”, коментира Роджър Вер, директор „Бизнес развитие“ в BitInstant. Това е фирма, предоставяща услуга, която осигурява трансфер на средства между отделните биткойн борси.
Историческият връх на цената на биткойна беше достигната през март 2017 г.. Той достигна стойност до $1292 за един биткойн, за да спадне до $1250 на следващия месец. Най-високата цена преди това бе $1242 и тя бе достигната през ноември 2013.
Големият въпрос винаги е бил къде човек може да похарчи биткойните си. С годините от създаването си досега, те си изградиха име и се приемат от множество търговци и са легализирани в няколко държави и щати, включително Канада и Калифорния. Най-западният американски щат призна биткойните, след като през 2014 г. губернаторът му Джери Браун подписа закон за това. Така виртуалните пари и други такива валути са приемани като законно разплащателно средство в щата. Разпоредбата отмени държавния закон, забраняващ използването на “други средства освен законните за САЩ пари”.
В Канада според изискванията всички операции с цифрова валута се регулират по същия начин, както и обикновените парични трансакции. Всички канадски биткойн обменни бюра са длъжни да имат лицензи за тази финансова дейност и да предават на регулатора отчети, аналогични на банковите и брокерските.
Канадските обменни бюра трябва да съобщават на съответните органи за подозрителна активност на клиентите и използването на цифровата валута за пране на пари или друга престъпна дейност. Облагат се трансакции само на канадци. Първият в света публично достъпен банкомат за биткойни също бе пуснат в Канада - на 30 октомври 2013 г. във Ванкувър.
Политици и партии могат да получават дарения в биткойни, след като “Битпей”, работеща с трансакции на цифрови валути, подписа договор с “КойнВокс” - компания, специализирана в осъществяването на биткойн операции за политически партии и организации.
Онлайн услугата на двете компании предлага на политическите и обществените организации да добавят бутон на своите сайтове за биткойн дарения, като всички данни на изпращача се запазват.
Биткойните вече се приемат за разплащателно средство в над 100 000 сайта. Метъл групата “Мастодон” дори приемаше плащания за един от албумите си и в биткойни. Почивки срещу криптовалутата предлага най-големият онлайн туроператор в света - “Експедия”.
Биткойните могат да се превърнат в един от платежните инструменти в онлайн платформата за търговия Ebay, смята главният изпълнителен директор на компанията Джон Донахо.
Това показва, че ролята на цифровата валута биткойн при електронните трансакции непрекъснато се увеличава и нейното влияние в бъдеще ще нарасне, коментират експерти.
Джон Донахо подчертава, че за него биткойнът не е инструмент за инвестиции, а валута. “Вярвам, че криптовалутите имат две страни - инвестиционна и валутна. Аз съм много по-заинтересуван от втората, при която ние ги разглеждаме като реални пари, подпомагани от технологията”, изтъква той. Университетът в Никозия стана първият, обявил, че ще приема плащания за обучения и такси с биткойни. Първото подобно плащане бе извършено от студента Франсоа Росоу в края на ноември 2013 г. при курс около 1000 долара за един биткойн. Младежът споделя, че е платил 1 биткойн за магистърското си обучение по бизнес администрация.
Най-популярната безплатна онлайн енциклопедия Wikipedia също приема дарения и в биткойни. За целта Wikimedia Foundation – компанията, която стои зад портала, си партнира с платформата за търговия с дигитални валути Coinbase. Google finance пък включи биткойните в списъка си на валути, като пресмята курсовете им.
Една от най-известните истории с хора, забогатели от биткойни, превърна 27-доларова инвестиция в богатство от $ 886 000.
Срещу 27 долара един норвежец закупил 5000 биткойна през 2009 г. и забравил за тях. През октомври 2013 г. проверил сметката си и открил, че разполага с 886 хил. Долара, защото по това време един биткойн се равнявал на 177 долара. С парите късметлията си купил огромно жилище в центъра на Осло и последен модел кола.
Фермер на 24 г. пък превърна обора си в свръхмодерно хале за копаене на биткойни. Той купил видеокарти и техника за над 30 000 долара. Използвал ги, за да се сдобива с виртуалната криптовалута и дори убедил баща си да направи инвестиция от 10 000 в биткойни.
А кюстендилец похарчил $ 15 000, за да разполага с най-модерната технология за копаене в гаража си - компютри, видеокарти и водно охлаждане. На месец плащал около 5000 лв. за ток, но споделя, че избил инвестицията си още през първите 30 дни.
От изгорелите е англичанин, загубил харддиск с 1000 биткойна на него. Той преровил бунището в Шефилд, за да го намери, но безрезултатно.
Българин пък отишъл на почивка с 200 биткойна през 2012 г. “Още не мога да спя от яд”, споделя той. По това време курсът на биткойна е $ 10 за един. “Според всички прогнози щеше да е най-много $ 100 до 2014 г.”, разказва неудачникът. Още през 2013 г. обаче биткойнът рязко се покачва, за да достигне максимума от около $ 1200 за един. “Вместо да спечеля два апартамента, отидох на почивка”, обобщава нашенецът.
Голям недостатък на биткойна е безопасността. В доклад от 2012 г. ФБР изтъкна проблемите със сигурността около виртуалната валута и предрече, че кражбите ще се увеличават заедно с популярността на биткойна.
Сред най-известните е тази от април м.г. на биткойн борсата „Битфайнекс”. Тя обяви, че при атака са откраднати 119 756 биткойна, развняващи се на 65 млн. долара по тогавашни цени. Говорителят на компанията Зейн Такет обясни, че вината е била изцяло на борсата.
Другият голям проблем пред биткойните са постоянните появи на нови криптовалути, които твърдят, че са „следващият биткойн”. Сред авторите на тези твърдения има и българска следа в лицето на критповалутата уанкойн на доктор Ружа Игнатова. За разлика от биткойна, нейните виртуални пари са централизирани. В интернет уанкойн има силно съмнителна репутация, а българи са категорични, че става дума за балон.
dotbg.bg
