След срещата, в началото на седмицата, организирана от екипа на Кмета на Община Враца с представители на бизнеса, директори на училища, регионалното управление на образованието, представители на общинския съвет, неправителствени организации най-после се „отпочна“ една доста позакъсняла, но вече категорично неизбежна дискусия за ефективността на мрежата от учебни заведения и целите пред образователната система в следващите години и десетилетия. Дълбоко уважавам всички професионални мнения и гледни точки по темата, но малко в повечко идват елейните вопли за края на „елитното образование“ във Враца. Повод е категоричната позиция на Кмета и екипа му подкрепени от Областния управител, регионалното управление на образование, неправителствени организации, учители и бизнеса в общината за оптимизиране както на държавния план - прием, така и за цялостна нова визия за развитието и целите пред образователната система и мрежата от учебни заведения в общината. В условия на тежка демографска криза, съсипано професионално образование и системно деформиран прием следствие на партизанското приложение на делегираните бюджети и откровен, безконтролен и подплатен с бюджетни изкушенийца лобизъм през последните повече от десет години почти една трета от децата на Враца бяха концентрирани в две, три училища. В абсурдни условия на две и кой знае още на колко смени, деца трябваше да се сбутват по двадесет и седем осем в една паралелка в хранилища и тавани в профилирани паралелки - в „елитни паралелки“. Простичките врачани, незавършили елитно училище, кой знае защо си мислим, че елитно може да бъде училище, в което за едно място се конкурират поне двадесет деца!? Сегашният „елит“ организира приеми в „елитните училища“, при които за едно място се конкурират… 0.8 деца!? И така въпреки , че състезавайки се със себе си, нашето дете се е класирало второ, то пак е прието в „елитното“ училище. Няма по-благ балсам за изтерзаната родителска душа да види детето си в такова училище. Само с един подпис на „елитния“ директор детето е разпределено в „елитна паралелка” и е вече е част от „елита”. С магическия подпис придобива нов, гарантиращ „успех“ статут на ученик в елитно училище и гарантиран бъдещ висшист, а кой знае, защо не и бъдещ депутат и министър… Като гледам повечето такива сега, то детето наистина става повече от тях! И това е част от най-непочтената и лицемерна манипулация на горките родители. А простичката истина е, че децата им носят гарантирани от държавата средства на амбициозните училищни ръководства. Независимо от методите за генериране на тези средства, те са важните.
И се започва. В „елитните паралелки“ срещу подходящ хонорар „елитните“ учители с „елитни“ частни уроци дават на децата това, което техните неелитни колеги от неелитните училища дават като професионалисти - балъци, абсолютно всеотдайно и представете си – безплатно. В град, в който и ДАНС с целия си ресурс не може да открие строителен техник на по-малко от 65 години, в който врачански фирма въпреки всичко оцеляват, правят бизнес, създават работни места, рискувайки здравето си, натоварвайки убийствено семействата си, рискувайки и залагайки всичко - имотите си и бизнеса си само и само, за да оцелеят „елитни директори“ абсолютно безконтролно се разпореждат с милионни бюджети. „Елитният бюджет“ осигурен от „елитните“ ученици осигурява „елитен стандарт“ - скъпи „обучения“ на брега на Охридското езеро и „образователни“ екскурзии в Будапеща и Виена, шопинг в Дубай, медиен комфорт, скъпи ремонти на класни стаи на цената на двустаен апартамент във Враца, смяна на обзавеждане и скъпо оборудване, като носни кърпи. „Елитният бюджет“ дава възможност да си голям работодател, да „развъртиш“ работните места, да се изживяваш като крупен инвеститор и „капиталист“, да се оплетеш в комфортна мрежа от връзки, влияние и в крайна сметка да акумулираш въпреки семплия си капацитет ВЛАСТ. Огромна и опияняваща…
А какво става с „елитните ученици“ след завършването на „елитното училище” в „елитните” профилирани паралелки? Посоката на развитие на повечето от тези чудесни деца, които са бъдещето и надеждата на своите родители, на града и страната ни е еднопосочна и съжаление необратима за тях. Инфантилната стратегия на втълпяване и осакатяване на реалната представа за ефективното и полезно за тях образование и професионална реализация ги превръща в неполезни за себе си личности. „Елитното“ им самоосъзнаване формирано в „елитното училище“ категорично недопуска прагматичен и ефективен за тях избор на образование и реализация. Те убедено смятат, че само „вишето“ е гаранция за просперитет. „Вишето“ независимо с каква специалност, в какъв университет и къде… Важното е да е „више“ и да е по-далече от тук. Та и час пребиваване тук, след завършване на „елитното“ училище, е толкова унизително… И когато, в крайна сметка, реализацията на „елитния“ ученик и по-късно „елитен“ студент и специалист завърши като разносвач на пици или работник в пералното на някой хотел в европейски мегаполис, с Кмет трайно безработен индиец избран с гласовете на натурализирани азиатци и африканци, децата ни разбират… За съжаление твърде късно разбират, че местни хитреци и „елитни“ в комплексите си за малоценност, интелектуално обрани тарикати са се възползвали брутално от тях. Защото вече на всички, ама наистина на абсолютно всички е ясно, че зад призивите, апелите, подписките и риданията на личности, творчески колективи и низови партийни организации за „съсипването на елитното врачанско образование“ стоят амбициите за пари, повече пари, много пари…
От всички кметове на Враца през последните вече три десетилетия, които съм имал възможността и честта да познавам, Калин Каменов е вторият кмет с ясна представа за възможностите си, със собствена представа и визия за развитието на града, която методично и въпреки всичко следва и отстоява. Но, той е и единственият кмет, който е наясно и с проблемите пред образователната система в града и общината и фундаменталното и значение на първо място за оцеляването и едва след това за развитието на града ни. Предприемането на непопулярни, но неизбежни мерки за оптимизиране функционирането на една сложна и консервативна система като образователната за постигане на дългосрочни цели в полза на града и хората в него, е категорично доказателство за воля и визионерство. Обективното и от толкова години за първи път необременено от политически комплекси отношение и признание на уникалността и значение на всяко училище във Враца заслужава и трябва да бъде подкрепено.
*Публикуваме коментара на Румен Петков, директор на ОУ „Васил Левски“ във Враца, изпратено ексклузивно за "Конкурент" поради смелостта на медията да подхване дебат по темата. Оставяме дискусията отворена, като се надяваме и на други мнения, подписани от стойностни автори.
