Всички сме чували легенди за сексуалния апетит на Майкъл Дъглас, за лечението на Дейвид Духовни, затова че е прекалено на ти със секса, за интимните подвизи на този или онзи мъж. Въпреки че рядко се говори за дами с неконтролируем плътски ищах, те са около нас. Това, че не говорим за сексуалната пристрастеност като част от визитната картичка на жените, е може би наследство от митовете, които все още се разпространяват в нашата култура. Легенди, които могат да бъдат разрушителни за жените и тяхната сексуалност.
Първи мит - жените не страдат от сексуална пристрастеност
Това твърдение държи жените изолирани и сами в тяхната зависимост, което автоматично ги ограничава в търсене на подходящото лечение.
Втори мит - жените са зависими само към любовта, не и към секса
Сексуалната зависимост е сложно явление и се свързва с възприятието ни към отношенията. Свързва се често и с любовния дефицит и емоционалните ни нужди, но истината е, че при всички сексуално пристрастени основният двигател е плътски.
При повечето сексуално зависими жени първичната мотивация е властта, чрез която преодоляват или овладяват травма, нанесена от сексуално или емоционално насилие, понякога и от самотата. Те използват секса, за да преборят ефектите от пренебрегнатите емоционални потребности.
Трети мит – при жените зависимостта е очевидна
Както мъжете, така и жените често търсят терапия за други състояния – алкохолизъм, наркотици, но никога не говорят за това, че сексът е този, който ги прави зависими. Това от части се дължи на срама, но и от предубеждението, което има обществото, що се отнася до сексуалността на жените, която не бива да бъде „афиширана явно”.
Четвърти мит – това засяга еднакво и двата пола
Това е вярно само ако се отнася до прекратяване на връзка, финанси загуби, полово преносими болести. При жената обаче е възможна нежелана бременност и заклеймяване със стигмата на обществото, което я сдобива с нелицеприятни епитети.
Тънката червена линия
Има едва доловима граница между «здравословно» сексуално поведение и това, което може да се причисли към сексуална зависимост или разстройство. Това важи с особена сила за жените, тъй като светът праща смесени сигнали към нас, що се отнася до секса и сексуалността ни. Критериите, по които сами може да преценим дали сме зависими от плътските ласки или не, са доста сходни с тези на господата.
Невъзможност да контролираме сексуалното си поведение,
въпреки че сме дали обещание пред себе си и другите да спрем с необузданите си мераци.
Неспиране въпреки негативните обстоятелства - намалена трудоспособност, чувство за срам, финансови трудности, прекратяване на връзка, депресия, прекаляване с храна или други субстанции.
Маниакални мисли за секс, които неглижират семейството, връзката, кариерата, защото времето, в което би трябвало да сме пълноценни с тях, ние прекарваме в планиране на оргазъм.
Ако правим често секс с непознати, имаме опасни връзки, може да изпитаме удоволствие единствено чрез садо-мазохистични актове и обикновено се чувстваме депресирани и меланхолични на другата сутрин, то със сигурност може да се причислим към отбора на сексуално зависимите жени.
Знаците за сексуална зависимост при жените обикновено са с натрупване. В началото може да си мислим, че се наслаждаваме на разнообразен сексживот с различни мъже, повишавайки самочувствието ни, но с течение на времето ще стане екстремно трудно да спрем този модел на сексуално поведение.
Преди да махнем с ръка, пренебрегвайки тези алени флагчета, нека запомним едно - всички зависимости са склонни да правят рецидиви, влошавайки се през годините. Нещо, което кара всеки зависим да чувства, че губи контрол и го кара да използва други неща от живота си за прикритие. Докато най-накрая не разрушат това, за което ни е пукало преди време. Сексуалната зависимост не прави изключение от това правило.
mila.bg
