Ставрофорен иконом Йордан Николов Василев е роден на 16 януари 1951 г. в село Добри дол. Завършва ветеринарна медицина и Духовната академия в София. Свещенослужител в Пловдивска, Врачанска и Видинска епархии. Изследователските му интереси са в областта на историята на Българската православна църква, нейните архиереи и свещенослужители. Има десетки публикации на църковно-историческа, обществена, военноисторическа тема в научни и периодични издания. Дарител на документи във Видинския архив.
Награден от Видинска Света митрополия с орден „200 години от рождението на Екзарх Антим Първи“ за съществен принос в църковно-изследователската дейност и за прославата на видинска епархия.
Какъв е поводът на посещението ви във Видин?
Миналата година направих 65 години и от Държавен архив Видин ме поканиха да отбележа тази своя годишнина с изложба, на която представям творчеството си и неща от личния ми архивен фонд. Организатори са Държавен архив - Видин и Дружество „Будители“ град Монтана.
Кое е най-ценното във Вашия архив?
Много неща са ценни, но ще ви покажа нещо интересно. Това е копие на картината „Сватбата на цар Борис Трети с царица Йоана в храм- паметника „Свети Александър Невски“. Когато бях студент в София, хазяинът ми я даде. Тя е огромна картина, почти колкото тази стена и е нарисувана от проф. Никола Кожухаров. Той я е рисувал по снимка. След 10 ноември оригиналът беше намерен в мазето на „Свети Александър Невски“ . Сега е купена от големия богаташ Васил Божков и е в неговата частна колекция. Тук се виждат известни хора – Атанас Буров, княз Кирил, дедо Неофит. Тази сватба я благодславя Синодът.
Какво още представяте в изложбата?
Това са моите списания, които съм издавал. Това са ”Летописи за Видинска епархия”, ”Социалната, благотворителна и добротворна дейност на Българската православна църква – 1915–1950”, ”Църковно-исторически календар”, ”Пловдивский митрополит Борис. Възпоменателен сборник”.
Написах и ”Видинский митрополит Неофит. Живот, дело, преживяно, сътрудници”, а през 2011 година издадох книга за църквата в град Димово, Видинска епархия ”Храм Св. Царе и Равноап. Константин и Елена”.
Писането ли е Вашата любима дейност?
Да, писането ми е любимо, както и книгите са ми любими, с тях съм израстнал. Добрата книга е Божи дар, изглажда грапавините в живота.
Предпочитам да пиша, имам много неща и тук това са част от моите неща, било веществени – възстановяване на храмове и други неща. Но най-вече писмена дейност и икономическа дейност. Тъй като аз съм за единство на църквата Христова. Да няма сепаратизъм, едните казват нашето е право, другите нашето е право. Една е вярата. И както е повелята на Исус Христос да бъдем всички едно. Такава е моята скромна дейност.
От какво имат нужда хората днес?
Най-вече чувствам, че хората имат нужда от просвета духовна, от истината. Казва един философ в 1 век сл.Хр. „Ние не познаваме истината, защото не я говорим.“ А Христос казва „Истината ще ни направи свободни.“ А съвремието търси повече лъжата, заблудата и се върти в един омагьосан кръг. И се плашат от истината. Разбирате ли? За днешният човек е по-добре да живее в лъжи и заблуди, напразни копнежи миражи и прочее, отколкото да живее в истината.
Вие намерихте ли истината?
Всеки човек, роден на тази земя търси истината. За мен смятам, че съм я намерил.
Къде срещнахте най-много трудности при възстановяването на манастирите?
Да ви кажа, най-трудно ми беше там, където няма разбиране. Било от събратя, било от други хора. На мен дядо Каленик ми възложи тази задача да възстановявам Черепишкия манастир, даде ми пълна свобода и така спасих много неща. Бях уредник на музея и ефимерий на манастира. За това бях награден с кръст за заслуги към Врачанска епархия. Това беше през 2009 година.
Кога взехте решението да се посветите на вярата?
Още от малък се определих, тъй като съм от такъв род. Дядо ми беше най-висшата цивилна служба в Светия Синод. Това е било 1950 година, а от 1935 година до 1950 г е бил във Видин секретар. Тогава тази длъжност е била голямо нещо.
В момента над какво работите?
В момента работя над една тема за Величките епископи от Свети Климент Охридски насам. Той е първият епископ на словенски език, първият архиерей. И по каноническите канони епископи носят този титул, които още не са митрополити. Като дедо Сионий, който е Велички епископ. Дядо Неофит е бил Велички епископ, дядо Каленик също.
