Надзирателите от Врачанския затвор излязоха на мирен протест пред оградата на мястото за лишаване от свобода. Те го бяха нарекли „събрание на открито“, тъй като по закон нямат право на подобни прояви. Претенциите на хората, които пазят престъпници, са заради ниските заплати и условията на труд.
Синдикалният лидер Иван Тошев каза, че до края на годината протестите ще са мирни, но след нова година, когато започне европредседателството ни, негодуванието може и да смени формата си.
„Днешното събрание на открито се провежда пред затвора, като в дневния ред е залегнала само една точка – защо в проектобюджета на държавата сме предвидени с увеличение на заплатите само от 5%? Този ръст на заплатите месечно между 25 и 30 лева. Минималната заплата вече става 510 лева, а ние ще работим за 680 лева основно трудово възнаграждение. Изразяваме нашето недоволство от предвиденото в проекта за бюджет. Предвидени са протестни действия – от една седмица колегите дават дежурства с трикольорни лентички. Ако не ни чуят, от януари ще преминем към по-сериозни действия“, каза Тошев Той припомни, че в затвора край Враца работят около 90 души като надзиратели. Всички те застават зад исканията за по-сериозно увеличение на заплатите. Отделно от това надзирателите питат защо не е сключена застраховка „Живот“, след като в бюджета на ГДИН има заложена подобна сума?
В момента във врачанския затвор има свободни 10-ина места за надзиратели, но интересът към работата няма заради ниското заплащане. „Имаме свободни места, но текучеството е голямо заради ниските заплати. Един млад надзирател започва с 580 лева заплата. Стажантите карат цяла година на тази заплата... Не виждам кой млад човек ще дойде в тази рискова среда за подобно възнаграждение“, попита Тошев.
„Служител съм на затвора вече от 22 години. Ако сега трябваше да започна, никога не бих го направил. Първо, защото щата е недостатъчен, второ, не се издържа натоварването. Момчета идват и напускат, защото не издържат...След готвеното увеличение, ще взимаме заплатата, която взима охранител на един паркинг, а работата е в пъти повече, за стреса и натоварването да не говорим. На смяна сме по 12-13 човека, които пазим 400 затворници. Лесно ли е...“, коментира Цветозар Цветков.
„Представете си как се работи на един етаж с 80, 90 или 120 човека, които са извършили престъпление и са лишени от свобода... В 20-годишната ми практика е имало моменти на бунтове и неподченения, когато е било доста опасно да се работи. Имало е посегателства върху колега. Професията ни е рискова. Обществото се интересува само от това престкъпниците да бъдат заловени и вкарани в затвора, а какво се случва след това – кой се грижи за тях, превъзпитаваме ли ги, как се случва всичкото това - кого го интересува?“, каза Пламен Монов, надзирател с 20 г. опит зад решетките.
Четете повече във в. "Конкурент" - единственият всекидневник на Северозапада.
