Обсъждането на офшорния скандал, в който се оказаха замесени Елизабет Втора и стотици западни чиновници и бизнесмени, включително от обкръжението на Доналд Тръмп, трябва да започне с разглеждането кои са спонсорите на Международния консорциум за журналистически разследвания (ICIJ). Най-известният меценат на консорциума са фондове на Open Society Foundations на олигарха и политическия активист Джордж Сорос.
Ако се състави списък на политиците и организациите, които през последните години бяха подложени на медийни атаки от консорциума, финансиран от Сорос, наричан понякога „Сорос лийкс“, става ясно, че списъкът се състои изцяло от онези, които по един или друг начин са препречили пътя на самия олигарх. Това са властите на Китай и приближени на председателя на КНР Си Цзинпин, обкръжението на Владимир Путин и близкия кръг на Доналд Тръмп. Що се отнася до британския елит и конкретно до кралската фамилия, очевидно те го отнесоха заради Брекзит, който тя или не можеше, или не желаеше да предотврати. А и заиграването с Китай също не можеше да бъде подминато.
Джордж Сорос си бе спечелил славата „на човек, който повали Бенк ъв Ингланд“ и своя първи милиард лири той спечели през 1992 година, предизвиквайки срива на британската лира. И ето че след четвърт век той отново демонстрира своите възможности, атакувайки вече не главната финансова институция на Великобритания, а самата управляваща династия.
Освен Елизабет Втора сред пострадалите от скандала трябва да отбележим и американския министър на търговията Уилбър Рос, който е подложен на медийно очерняне заради напълно невинна бизнес дейност на неговата офшорна компания, която транспортира руски втечнен газ в белгийска град Антверпен. Проблемът е, че тази търговска дейност е един много неприятен факт за Сорос.
Всички лобистки усилия не можаха да намалят руските нефтогазови доставки за Европа, те само промениха тяхната конфигурация. Ако по-рано в Европа се доставяше руски газ по тръбопроводи от „Газпром“, сега там се изпраща и руски втечнен газ от компанията „Сибур“. В същото време не е налице преориентация на европейския въглероден пазар към американските доставки.
Така различни русофоби изливат недоволството си върху американски чиновник, който просто е искал да печели от транзита на руски втечнен газ до европейските потребители.
От практическа гледна точка поредният офшорен скандал едва ли ще има някакви дългосрочни последици. Пиар екипът на Елизабет Втора с пълна сила провежда операция „за минимизиране на загубите“ и скоро скандалът ще бъде забравен.
Уилбър Рос е готов да защитава в съда своя бизнес и дори най-известните русофоби в американските медии скептично оценяват възможностите той да напусне американската политика.
Струва си обаче да се подчертае, че скандалът с бермудските документи може да има още една цел, която може да бъде постигната. Голяма част от офшорните компании, които бяха „разкрити“ от соросоидните журналисти и активисти, се отнасят към юрисдикции, контролирани от британската корона: Британските Вирджински острови, остров Ман, Гърнси, Каймановите острови и други. И един вид международната "офшорна аристокрация" показва, че британската офшорна система вече не работи, не може да осигури необходимото равнище на конфиденциалност и защита. А следователно време е за преместване в САЩ. На фона на проблемите на британската система все по-голяма популярност натрупват американските офшорни зони, за което вече открито пише агенция Блумбърг. В този контекст напълно вероятно е да ставаме свидетели на поредната война за преразпределение на световния офшорен пазар и услуги за гарантирането на „черни“ и „сиви“ финансови потоци.
Остава ни да изчакаме кога „британската офшорна империя“ ще нанесе ответния удар./ БГНЕС
