За емиграцията от България през последните години се говори в легендарни измерения, но реалността е малко по-различна.
Общият брой на хората, родени в страната и живеещи в чужбина, е около 1,1 милиона души, по данни от статистиката в приемащите страни. От тях между 600 и 700 хиляди са заминали по икономически причини. Това показва .
Напоследък толкова сме свикнали със свободното пътуване и свободния достъп до европейския пазар на труда, че забравяме колко скорошни са тези свободи. Например правата, свързани със свободното пътуване като европейски граждани, са факт само от 10 години, а пълният достъп на българи до трудовия пазар в ЕС е само от три години - след януари 2014 г.
Напусналите България живеят основно в страни от Европейския съюз, Турция и САЩ.
За целия период от 1985 до 2016 година населението на България е намаляло с 1,85 милиона души. Според националната статистика повече от половината от намалението се дължи на отрицателен естествен прираст, а под 48% на нетната миграция.
През последните три десетилетия най-много хора са напуснали страната в края на 80-те години заради принудителното изселване на българските турци и през кризата от 90-те години на миналия век, но оттогава нетната миграция значително намалява.
Делът на нетната миграция в спада на населението се понижава от 39% за периода между 1992 г. и 2001 г., до 31% за периода между 2001 г. и 2011 г. и под 10% за периода от 2011 г. насам.
Парадоксално, но най-голям брой хора са напускали България, когато е имало визови ограничения и при значителни трудности пред трудовата емиграция.
Членството на България в ЕС осигурява безвизово пътуване до около 150 страни в света и след началото му не се наблюдава увеличение на напускащите страната, а по-скоро легализация на вече напусналите.
В последните няколко години са налице интересни промени във външната миграция. От една страна, броят на напускащите България се запазва на високи нива – около 25 хиляди души средногодишно. От друга обаче, постепенно се увеличава обратният поток към страната, надминавайки 21 хиляди средногодишно за последните 5 години.
Това според авторите на анализа е началото на процес на обратна миграция и завръщане в България като темпът му би могъл да се увеличи при наличие на висок икономически растеж, растяща заетост, намаляване на разликата в доходите и стандарта на живот със страните от Западна Европа.
Вече има подобни примери в нови държави-членки на ЕС като Естония, където за втора поредна година нетната миграция е отрицателна, т.е. повече хора се заселват, отколкото напускат.
