Стремежът на човека да разплита нишките на сънищата сигурно е стар колкото самият човек. В какво ли не вярваме – че нощните приключения предсказват бъдещето, че имат силата да влияят на реалността, че са видения от други светове.
Сигурно всеки от нас има в дома си съновник – малка слабост на рационалния съвременен човек. Тази приказна територия обаче вече повече от век се отъпква и от представителите на една по-сериозна гилдия – науката. Психолози, психоаналитици, невролози и биолози търсят природата на сънищата, защото още не е угаснала надеждата, че те носят значения, които са ключови за нас като личности и за нашето пребиваване в така наречения реален живот.
Тези, които изучават структурата на мозъка, твърдят, че сънищата ни помагат да складираме спомени и да трупаме памет. Другите, които търсят знание за човешката психика, смятат, че сънищата са езикът на душата, която чрез прости символи и повтарящи се сценарии се опитва да ни обърне внимание към това как се чувства, къде я боли и накъде се е устремила.
За да разберем сънищата обаче, първо трябва да разберем ключовата връзка на съня със собствения ни организъм. Съновиденията са част от сложните мозъчни процеси, които се задействат, когато спим. За да протича сънят нормално, е от първостепенно значение да спим „правилно”.
Какво означава здравословен сън?
Американският психиатър д-р Емили Дийнс подчертава колко е важно всяка вечер да си лягаме по едно и също време и сутрин да ставаме в един и същи час.
Така биологичният ни часовник се регулира и освен другите проблеми, които може да ни причини нередовният сън, избягваме риска от тревожни и кошмарни сънища. Да, сънищата се влияят прекалено силно от нощните ни навици. Едно неудобно, ръбесто легло, много твърд или прекалено мек матрак, електроника в излишък в спалнята, нечист въздух и силна светлина могат да нарушат работата на супрахиазматичното ядро – малка част от мозъка, която отговаря за биологичния ни часовник. Ако нямаме пълен покой и комфорт в спалнята си, ядрото реагира и прави съня ни неспокоен, а кошмарите – много по-чести.
Изобщо външните стимули могат сериозно да провокират съновиденията. В такива случаи не ви трябва съновник – просто помислете какво сте яли днес. Химическият състав на някои храни доказано може да повлияе върху нощните ви приключения. Проучванията показват, че пикантните ястия провокират особено ярки и цветни сънища. Те повишават телесната температура до такава степен, че нарушават качеството на съня. Болките в стомаха могат да се въплътят в неприятни видения.
Друг враг на съня е захарта.
Ако нивата на кръвната захар са ниски, мозъкът освобождава адреналин, който води до агресивни и нервни съновидения – много хора, които се подлагат на строги диети (гладът е една от причините за хипогликемията, или ниската кръвна захар), разказват, че нощните им видения стават трескави и неспокойни. Шоколадът и други сладкиши преди сън пък може да ви докарат страшни кошмари – те съдържат теобромин и кофеин, а тези съединения водят до ненормална за нощта мозъчна активност.
Никотинът също влияе на съня. Няколко проучвания показват, че хората, които отказват пушенето, се радват на по-интересни и ярки сънища от пушачите. Никотиновите лепенки, към които някои прибягват, често се продават с предупреждението, че могат да причинят необичайни сънища. Причината? Никотинът променя пулса и ритъма на дишане, а освен това активира онези части от мозъка, които ни карат да усещаме удоволствие. В резултат на това може по-често да ни навестяват тревожни или еротични сънища.
Използвате ли силен парфюм?
Проучване на Университетската болница в град Манхайм, Германия, показа, че миризмите също са могъщ стимулант на сънищата.
Както е известно, уханието на лавандула успокоява нервите и ни помага да спим по-спокойно. Експериментите, при които учените излагали доброволци на различни миризми по време на REM съня, показали, че приятните, но леки ухания като цяло могат да направят сънищата по-красиви, докато лошите и силни миризми водят до кошмари.
Ето защо случките, които виждате нощем, често не са плод просто на вашата психика и всекидневни преживявания. Ако в спалнята ви всичко е наред обаче, вероятно ще искате да знаете какво биха могли да означават някои от сънищата, които не ви дават покой и след като се събудите и ви карат да ровите из съновници и медицински сайтове. Дългогодишната работа на психолозите от Фройд и Юнг, та до днес е извела редица заключения за смисъла на най-често срещаните сънища, които ви представяме тук. Оказва се, че има около 20 сценария, които всеки от нас преживява нощем в един или друг момент от живота си. Какви са най-разпространените и какво ни казват за самите нас?
Преследване
Един от най-често срещаните сънни сценарии е играта на котка и мишка. Независимо дали ни гони чудовището на Франкенщайн, разярен лъв или неясна сянка, тези сънища сочат, че наяве изпитваме постоянна и неразрешена тревожност.
Според специалиста по психофизиологично поведение от Университета на Вашингтон Ричард Тафлингер бягството е инстинктивната реакция на всяко животно, изправено пред заплаха, с която усеща, че не може да се справи. В съня това се изразява в усещането, че каквото и да правим, не можем да избягаме от своя преследвач.
Често срещан феномен е усещането, че краката ни натежават или затъват сякаш в лепкава кал и, безпомощни, ние усещаме вече дъха на звяра във врата си. Специалистът по интерпретиране на сънища Тони Крисп, автор на книгата „Нов речник на сънищата”, обяснява, че действията ни насън са несъзнателен паралел на естествените ни реакции към стреса, напрежението, страховете и чувството за неадекватност в реалния живот. Те показват, че вместо да се изправяме смело срещу проблемите, ние сме свикнали да ги избягваме с надеждата те да изчезнат от само себе си. Това обаче рядко става и затова не можем да се скрием от чудовището в своето подсъзнание.
Преследвачът от вашия сън може да представлява и някаква част от собствената ви личност,
която е започнала да доминира до такава степен, че нарушава чувството ви за нормалност и благополучие. Гневът, ревността и дори любовта може да ни се явят насън като страховит нападател. Понякога безликата фигура символизира онези черти от характера ви, които потискате и не можете да приемете като част от своята идентичност – усещането за завист към някой близък например, слабохарактерността или жестокото отношение към някого, към когото приемате, че можете да си го позволите.
Крисп съветва да се опитате да проявите инициатива следващия път, когато сънувате, че някой ви преследва. Това е възможно по време на така наречените осъзнати сънища – такива, в които знаем, че сънуваме. Те се случват, когато работната ни памет не е „заспала” по време на RЕМ фазата на съня. Според учените осъзнатите сънища предлагат най-добрата възможност да се справим със собствените си кошмари. Австралийският психолог Милан Колич е открил в проучванията си, че когато
съзнателно се опитваме да променим действията си по време на сън,
влиянието, което оказваме върху подсъзнанието си, може да има реални и положителни отражения върху живота ни в будно състояние. Затова следващия път, когато някой ви подгони насън, опитайте да си дадете сметка, че това не е реалност.
Това може да не ви се удаде от първия път, но винаги преди да заспите, се настройвайте, че скоро ще попаднете в илюзорен свят, който можете да контролирате. Когато осъзнаването настъпи, опитайте се да спрете и безстрашно да се изправите срещу противника си. Това усилие не само може да прекрати кошмарите, но и да ви помогне да се преборите с проблема в подсъзнанието си.
Подобен поглед върху сънния сценарий е основан върху реалната връзка между усещанията, предизвикани от съня, както и символите, които подсъзнанието ни е родило в заспало състояние, и реалната житейска ситуация. Той няма нищо общо със суеверието, че това, което сме преживели със затворени очи, по някакъв начин вещае бъдещето, както ни убеждават популярните съновници. Според един от тях преследването значи, че скоро ще се отнесете несправедливо към човек, който не заслужава. Е, ако си го внушите, може и наистина да го направите, нали?
Летене
Летенето е един от най-често срещаните осъзнати сънища. Много хора описват усещането като невероятно въодушевяващо и освобождаващо. Според психолога Иън Уолас, ако летите с лекота и се наслаждавате на гледките около себе си, вие и в живота се чувствате способни да контролирате отношенията и проблемите си без особени проблеми. Възможно е сънят да означава, че сте успели да погледнете на някакъв проблем „от птичи поглед”, което е помогнало за решаването му. Способността да контролирате полета си насън символизира усещането ви за сила, власт и ловкост в реалния живот.
Ако обаче ви е трудно да останете във въздуха, наяве вероятно срещате
трудности в управляването на важни житейски ситуации.
Може да ви липсва увереност в някакво начинание или да сте загубили вяра в собствените си възможности. Ако се блъскате в клони, жици или други препятствия, значи срещате препятствия и в живота. Ето защо трябва да се опитате да разберете какви са тези пречки, които се проектират в сънищата ви.
Страхът от летене насън предполага ужас от успеха. Често се случва съзнанието, че някаква цел може да бъде постигната, да ни кара не да се радваме, а да се стряскаме от новите отговорности и положение, които успехът може да ни донесе – приемане в ново учебно заведение, повишение в работата или успешен завършек на някой флирт. Възможно е още да не се чувстваме готови за такава промяна в живота си.
Гледната точка на популярния съновник:
Летиш ли насън, ще се издигнеш в службата, ще постигнеш желанията и целите си, ще напреднеш бързо. Лети ли друг - ще ревнуваш или завиждаш.
Падане
Обратният сценарий – падането, също е много хитов в света на сънищата. С него са свързани и някои суеверия – мнозина например вярват, че човек може реално да умре от инфаркт, ако се удари в земята насън. Това, естествено, не е така. Много по-вероятно е обаче падането да е символ на реалното усещане, че сте изгубили почва под краката си. Самата му моторика се изразява в стремително движение без никакъв шанс за контрол или подобряване на ситуацията.
Зигмунд Фройд е смятал, че падането насън при мъжете означава, че копнеете да се хвърлите в
непозволен сексуален импулс или приключение. Според неговата школа този тип сънища сочат загубата на задръжки.
Обикновено сънуваме, че падаме, по време на първата фаза на съня. Често преживяването е съпроводено от мускулни спазми на краката, ръцете и цялото тяло, известни в науката като миоклонични конвулсии. Понякога тялото ви реагира толкова силно, че реално падате от леглото или се будите рязко. Учените предполагат, че тази физическа реакция е заложена в организма ни в отговор на критични и заплашващи живота ситуации.
Гледната точка на популярния съновник: Сънуваш ли, че падаш от дърво, означава, че ще те охулят. Ако падаш, без да те заболи никъде – печалба. Падаш ли отвисоко – не те чака нищо добро – ще се провалиш, ще претърпиш неуспех.
Голота
Вървите си както обикновено по улицата на път за работа и изведнъж откривате, че панталоните ви ги няма. Опитвате да се прикриете, да намерите магазин за дрехи, да обясните нелепо на минувачите, че имате уважителна причина да излезете днес в този вид, но нищо не помага. Усещането за срам е ужасно. Този тип сънища са изключително често срещани и се интерпретират различно в зависимост от житейската ситуация, в която се намирате в момента.
Американският психолог Калвин Хол проучва между 1940 и 1975 г. хиляди разкази за сънища на хора без психични заболявания и е един от най-значимите изследователи на тази сфера в историята. Хол достигнал до извода, че сънят е поредица от мисли и образи, които пряко отразяват личните усещания на сънуващия на езика на символите. Така според неговата теория голотата насън сочи към несъзнаваната връзка между индивидуалното усещане, което сънуващият изпитва от своята голота – например срам, – и връзката на това чувство с неговите реални преживявания в момента.
Така парещият срам, че сте се оказали голи на публично място, отразява засиленото усещане, че не харесвате нещо в себе си, което нямате власт да прикриете в живота. Това може да е неудобна тайна, която се боите, че може да излезе наяве всеки момент, слабост на характера, заради която се опасявате, че новият любим може да ви напусне, и какво ли не още.
Метафорично дрехите представляват нашата персона
или лицето, което постепенно изграждаме, за да показваме на другите. До голяма степен то се превръща в наша идентичност, но не ни изчерпва. Всеки от нас има своя интимна зона, която не е за показ пред всички, която води до известно чувство за срам, но която въпреки това е ключова за нашето Аз. Ако по някаква причина обществената ни маска се пропука и отдолу „лъсне” нашето частно Аз, ние смятаме, че ще изгубим доверието и одобрението на околните и ще станем обект на подигравки – понякога тези опасения наистина се потвърждават. Усещането за тази опасност е същото като усещането да си гол на публично място. Точно този страх се изразява в сънищата с голота. Те са особено ярки в ситуации, когато се опитваме да впечатлим някого – нови колеги, приятели или любовник.
Голотата насън означава и страх, че ще ни хванат „по бели гащи”.
Когато не сме готови за изпит, проект или друго начинание, такъв сън изразява страха от срещата с другите, на чийто съд ще бъдем подложени. Подобен смисъл имат и сънищата, в които се явяваме неподготвени на изпит.
Понякога сме голи насън, но сякаш никой не забелязва. Това е намек от подсъзнанието, че страховете ни са неоснователни и никой не се интересува от нас толкова, колкото си въобразяваме сами. Ако се гордеете с голотата си насън, значи имате висока степен на вътрешна свобода и се приемате напълно такъв, какъвто сте. Това е изключително добър знак за психическото ви здраве. Самият Зигмунд Фройд често е казвал, че любимият му сън е да се разхожда гол из тълпа от непознати.
Гледната точка на популярния съновник:
Да се видите без дрехи предвещава скандал вкъщи или пък зловредни слухове за вас в работата. Да гледате, че други са голи, значи, че ви изкушава коварен любовник.
Зъби
Изненадващо един от най-често срещаните сънища, които чуват психолозите, е свързан с падащи зъби. Те може да се разсипят на прах, когато понечите да отхапете плод, да капят бавно един по един, да растат накриво или да гният. Често сънищата със зъби оставят трайно усещане за потиснатост, след като се събудите.
Според теорията на д-р Патриша Гарфийлд, съосновател и президент на американската Асоциация за проучване на сънищата, този сценарий отразява комплекси, свързани с външния вид. Зъбите са символ на здраве и привлекателност и играят важна роля в общуването, особено при усмивката, с която показвате благоразположение на хората, на които искате да се харесате, при целувките и любовната игра. Сънуването, че зъбите ви не са наред, понякога означава сексуална импотентност, страх от отхвърляне или криза, свързана с остаряването.
Ученият, който допринася най-много за науката за разчитането на сънищата – швейцарският психолог Карл Густав Юнг, предполага, че зъбите, с които хапем, отхапваме и дъвчем, са
символ на силата и властта.
Загниването и падането им означава загуба на контрол в дадена ситуация или в живота като цяло. Тъй като са част от устата, окапването им може да символизира раздразнението ви, че никой не слуша какво говорите и че „нямате думата” в този живот. Някои проучвания показват, че този тип сънища понякога са свързани с появата на здравословен проблем, за който подсъзнанието ви сигнализира.
Във фолклора на различните култури сънищата за зъби също имат някои интересни интерпретации. В Гърция например падащите зъби означават, че ваш роднина ще се разболее. В Китай вярват, че зъбите ви ще окапят, ако лъжете. Някои интерпретатори на Библията пък обясняват, че падащите зъби показват, че вярвате в думите и мислите на хората, а не в словото Божие. Популярно английско суеверие обещава, че
ако зъбите ви падат насън, ще спечелите пари.
Тази легенда е свързана с вярата на англичаните във Феята на зъбките. Според бабешката история, ако детето сложи падналото зъбче под възглавницата си, преди да заспи, феята ще мине да го вземе и ще плати с паричка на мястото на млечното зъбче.
Гледната точка на популярния съновник:
Зъби черни, гнили ако имаш – съмнително е, че някой ще те залюби.
Дали интерпретациите на психолозите се различават от суеверията и съновниците, дали науката не е също своего рода мистично обяснение за феномени, за които нямаме достатъчно знания, никой не може да каже със сигурност. Сигурно е обаче, че дълбоко в себе си преживяваме и осмисляме живота си по начин, който достига до съзнанието единствено чрез този несигурен посредник – сънищата. Психологията, която до голяма степен разчита на тях, за да надникне в бездните на човешката душевност, продължава да съставя речника на този своеобразен език, на който говори нашата душа. Дали ще предпочетем да повярваме на съновника на баба си или на съновника на науката, е наш избор. Пътешествието навътре обаче е вълнуващо без изключения.
Най-често срещаните сънища
Проучванията на антрополозите и психолозите са дестилирали 21 най-често срещани сънни сценария. Всеки от нас ги е преживявал поне веднъж в живота си. Смята се, че причина за това са еднаквите химични реакции в мозъка, случващи се, когато преминаваме през емоции и ситуации, типични за всеки човек. Всяка от тези архетипни теми може да бъде сънувана като положително или отрицателно преживяване.
1. Училище
2. Преследване
3. Нападат ни
4. Опитваме се да бягаме, но не можем да помръднем
5. Падане
6. Закъсняваме
7. Виждаме жив човек като умрял
8. Виждаме покойник като жив
9. Падащи зъби
10. Летене
11. Предстоящи събития като рождени дни или изпити
12. Минали събития
13. Влюбване
14. Конфузна ситуация и посрамване
15. Провал на изпити
16. Затруднение да виждаме или да се движим
17. Автомобилни катастрофи
18. Обвиняват ни за престъпление, което не сме извършили
19. Публична голота
20. Изгубваме колата си
21. Изгубваме се и не знаем къде се намираме
Какво се случва в мозъка
Прекарваме 6 години в света на нощните видения
„Възприемаме сънищата като истински, защото те са истински. Чудото е в това как без помощта на сетивата мозъкът повтаря в съня цялата сетивна информация, която оформя света, в който живеем, когато сме будни.”
Този цитат от един от първите медици, посветили живота си на изследването на съня като мозъчна активност – Уилям Димент, обобщава същината на въпросите, на които съвременните невролози се опитват да отговорят.
Напредъкът в технологиите за мозъчни изображения позволи на учените да извадят сънищата от сферата на мистичното и да ги въведат в света на реалните физиологични процеси.
Съновиденията са част от естествения сънен цикъл на човека и на повечето бозайници. Те се проявяват обикновено през REM фазата на съня, когато мускулите ни са отпуснати, а електрическата активност на мозъка се характеризира с бързи, но нисковолтажни алфа-вълни, чиято честота е между 8 и 13 Hz.
Сънят се дели на пет стадия, които се повтарят циклично през цялата нощ и имат различна продължителност.
• Първи е стадият на лекия сън, който заема около 4-5% от общия цикъл, или около 5-10 минути. Тогава мускулната ни активност се забавя и се характеризира само с отделни тикове. Мозъкът произвежда много бавни тета-вълни. Ако събудите някого по време на тази фаза, той вероятно няма да си спомня, че въобще е заспивал.
• Следващата фаза трае средно 20 минути. Мозъкът започва да освобождава кратки взривове от бързи, ритмични вълни, известни като сънни вретена заради вретеновидната форма, която образуват на електроенцефалограмата. Телесната температура започва да пада и пулсът се забавя.
• Третата фаза е преходна, когато мозъкът започва да освобождава бавните делта-вълни. Те отвеждат тялото ни към
• Четвъртата фаза на дълбокия сън, известен още като делта-сън. Тя трае около половин час. Сомнамбулизмът и нощното напикаване се случват обикновено в този стадий.
• Сънищата се появяват в петия и последен стадий на съня, известен като REM сън (сън, когато очите се движат бързо). Тогава започваме да дишаме по-учестено и мозъкът ни се активизира почти до степента, характерна за будното състояние. Наричат го парадоксален сън, защото въпреки че мозъкът и други органи стават много активни, мускулите, напротив, се отпускат напълно.
Съновиденията са плод именно на засилената мозъчна активност. Това откритие е направено от американския невролог Юджийн Аверински през 1952 г. По време на работа в кабинета на научния си ръководител Аверински забелязва, че очите на приспаните пациенти се движат бързо зад затворените клепачи. Някои хора плачели и викали насън. Ученият установява, че когато събудим човек по време на тази фаза на съня, той си спомня ярко своите съновидения – доказателство, че те протичат именно по време на REM стадия.
Проучванията показват, че повечето съновидения траят между 5 и 20 минути. Тъй като сънният цикъл се повтаря по няколко пъти, всяка нощ сънуваме по около два часа, средно на всеки 60-90 минути, което означава, че в живота си
прекарваме около шест години в света на сънищата.
По време на сънуване освобождаването на невротрансмитерите норепинефрин, серотонин и хистамин в тялото престава почти напълно. В резултат от това невроните, които свързват мозъка с мускулите, спират да функционират – състояние, познато като сънна атония, или пълна неподвижност. Благодарение на този феномен ние не можем да направим нещо опасно под влияние на съня – такова поведение може да се случи само ако някой ни събуди внезапно, а ние още не сме успели да излезем от реалността на видението. Сомнамбулните епизоди, които се случват по време на NREM фазата на съня, както се наричат стадиите от първи до четвърти, понякога също са свързани със сънища, но те обикновено са по-тривиални и повтарят всекидневни случки вместо фантастични сценарии.
Проучванията с електроенцефалограф (ЕЕГ) и позитронно емисионна компютърна томография показват, че
когато сънуваме, се активира не целият мозък, а определени негови зони. Основно това е лимбичната нервна система, която отговаря за емоциите и инстинктите и се смята за една от най-древните мозъчни структури. В същото време челният дял, от който зависят съзнателните решения и волевите действия, се деактивира и тялото ни остава напълно под властта на механичните и инстинктивни функции на мозъка.
По-новите теории за природата на сънищата предполагат, че те съществуват, за да ни помогнат да консолидираме спомените си. Според китайския невробиолог Же Жан механизмите, които управляват REM съня, помагат на мозъка да се отърве от ненужната информация и да пренесе останалата от краткосрочната в дългосрочната памет. Жан смята, че пулсиращите мозъчни вълни слагат началото на всеки сън, който протича механично, докато следващата пулсация не въведе нов поток от информация, който продължава като следващ сън. Тази хипотеза обяснява защо сънищата ни не следват логична нишка, а претърпяват резки и странни промени на сценария.
Пророчески видения
Много известни хора са направили пробива на живота си след идея, която им е хрумнала насън.
Франкенщайн
Романът „Франкенщайн” се ражда, след като писателката Мери Шели сънува нещо странно. „Видях как бледият ученик на недостойните изкуства коленичи до съществото, което е сглобил. Видях грозния фантом на мъж, легнал като мъртъв, а после под влиянието на някаква могъща машина той показва признаци на живот и се раздвижва с несръчно движение на полужива материя.”
Шевната машина
Илаяс Хау изобретява шевната машина през 1845 г. От дълго време той разсъждава върху идеята, че може да направи машина, чиято игла да дупчи плата автоматично, но не може да се досети как да стане това. Една нощ Хау сънува, че канибалско племе се кани да го сготви и диваците вече танцуват около огъня, размахвайки копия. На върха на всяко копие Хау забелязва малка дупчица. Движението на оръжията нагоре-надолу и дупчицата се запечатват в паметта му и след като се събужда. Така му хрумва идеята да прекара конеца през острието, а не през задната част на иглата – революционно нововъведение, което довежда шевната машина на бял свят.
ДНК
Джеймс Уотсън и Франсис Крик разкриват структурата на ДНК след един сън, в който Уотсън вижда поредица от спирални стълбища.
Yesterday
Неостаряващата песен на „Бийтълс” е написана, след като Пол Маккартни сънува музиката. Когато се събужда, решава, че това е просто спомен за мелодийка, която е чувал като дете. Скоро обаче осъзнава, че не е така, и я записва набързо на подръчни материали, като за текст използва думите „Бъркани яйца”. Според самия Маккартни в началото песента е звучала така: „Бъркани яйца/ О, скъпа, как обичам твоите крака!”.
Д-р Спирос Кицинелис: Всичко е просто химия
Хората, които като деца са гледали черно-бяла телевизия, сънуват главно черно-бели сънища, твърди младият грък, участник в Софийския фестивал на науката.
***
Д-р Спирос Кицинелис е роден през 1976 г. в Гърция. Има магистърска степен по химия от Университета в Шефийлд, където по-късно защитава и докторска степен на тема светлинни източници. По-късно разработва същата тема и в университета „Ехиме” в Япония. Работи като ръководител на проект във Philips Lighting в Холандия, изследва възможностите за създаване на следващо поколение плазмени източници на светлина във Физическия факултет на Националния университет в Атина, автор е на редица научни публикации и е съавтор на няколко патента. Един от най-интересните и пламенни презентатори в инициативата FameLab, д-р Кицинелис се хвърля в науката за сънищата с интереса на истински изследовател. Българската публика има удоволствието да изслуша презентацията му „Наука за сънищата” на първия Софийски фестивал на науката, който се проведе в столицата през май 2011 г., организиран от Британския съвет и Форум „Демокрит“. Д-р Кицинелис е автор на книгата „Ефективното комуникиране на науката – да отидем отвъд думите, за да достигнем до публиката”.
***
- Какво представлява сънят?
- Философът Шопенхауер е казал, че сънят е кратка психоза, а психозата – дълъг сън. Всъщност различните учени имат различни теории относно това що е то сън. Според психолога Алфред Адлър например сънищата са емоционална подготовка за проблеми, които трябва да решим. Те ни изваждат от обичайната логика на нещата и ни приближават към собственото ни мислене. Кийт Стивънс и Анти Ревонсуо пък смятат, че сънят е репетиция, която ни подготвя за ситуации и сценарии от реалния живот. Примитивен инстинкт, който ни помага да оцелеем. Според Ърнест Хартман сънят е психотерапия, която правим сами на себе си. Това, което виждаме насън, са визуализации на нашите емоции, които преживяваме в сигурността на нереалното.
Сънят е нещо много повече от психологически феномен – той е основна дейност на мозъка. Обикновено ние сънуваме по време на REM фазата на съня. Неврологът Марк Солмс обаче доказва, че сънят е плод на различни мозъчни зони, които позволяват да сънуваме дори без REM, както и да минаваме през тази фаза, без да сънуваме. Определени са два типа сънища – първият е по-реалистичен и представлява трансфера на декларативната памет по време на NREM фазите. Другият тип са по-фантастичните сънища, които се случват по време на трансфера на процедурната памет при REM фазата. Истината е, че всеки човек сънува различно, но за всички нас са общи няколко типични сценария като летенето, падането и притеснителните случки. А знаете ли, че хората, които като деца са гледали черно-бяла телевизия, сънуват главно черно-бели сънища?
- Вашата специалност са химията и физиката. Защо решихте да изучавате и популяризирате сънищата?
- Сънищата са много интересна тема. Реших да популяризирам науката за сънищата, защото хората обикновено ги товарят с много предразсъдъци и метафизични обяснения. Към сънищата често се подхожда по крайно ненаучен начин. Исках да направя нещо различно – да обясня, че това е нещо, което се случва в мозъка ни, а това означава, че то може да бъде изследвано от науката. Това се прави отдавна. Презентацията ми на Софийския фестивал на науката целеше да покаже, че науката има много какво да каже по въпроса.
- Кои са най-важните неща, които трябва да знаем?
- Сънищата се изучават основно от два типа учени – психолози и невролози. Все още нямаме категоричен отговор на въпроса какво причинява сънищата и каква цел обслужват те. Това не е изненада, защото човешкият мозък продължава да е Големият непознат за нас. Има две неща, за които реално не знаем почти нищо – дълбокият Космос и човешкият мозък. Съвсем отскоро науката се потопи в този дълбок океан. Ако сравним мозъка с Атлантическия океан, до днес сме проучили около една чаша вода. Въпреки това е много интересно да разгледаме някои от теориите, разработени върху темата за сънищата. От психолозите най-много по темата са работили Зигмунд Фройд и Карл Густав фон Юнг, а през последните години неврологията постигна също много прозрения. Най-важното за нас е да преценим кои от изводите на изследователите ни се струват най-верни и да продължим да изучаваме човешкия мозък.
- Според вас кой научен лагер е прав в изводите си за съновиденията?
- Аз смятам, че психологията и неврологията са двете страни на една и съща монета. Проучванията им като цяло показват едни и същи неща – само подходът е различен. В основата на всичко е химията на мозъка. Това, което възприемаме като психологическо поведение, фобии, психози или желания, е плод на химията на организма. Убеден съм, че в бъдеще психология, неврология и фармакология ще се слеят в една интердисциплинарна наука. Изследователите вече започнаха да доказват, че емоции като радостта и тъгата са пряк резултат на действието на химикали, известни като невротрансмитери. Психично болните пациенти също се лекуват с химикали, които се съдържат в лекарствата и които променят мозъчната химия и нивата на някои хормони и невротрансмитери. Вече знаем със сигурност, че част от поведението ни е причинено от химията, която можем да контролираме с медикаменти. Убеден съм, че с годините ще откриваме нови и нови типове поведение, които имат химична основа. В бъдеще ще открием, че дори и неочакваните и необясними феномени като сънищата са плод на телесната химия. А може би и не само те – може би дори вярата в Бога, любовта и омразата са в основата си мол
