Що е то жълт рекет и защо има почва у нас? Всички сме виждали надписи в обществените тоалетни със злобни клевети за Мария, Пенка или Иван. Сега същите тези комплексирани драскачи извършват същия миризлив процес на стената на някой сайт, но ако някога това беше хулиганство, то сега е НОВИНА. Преди няколко дни се изля поредното жълтеникаво творение. Мнозина от нас могат само да гадаят, какво умопомрачително щастие изпитва индивидът, когато дава воля на своите користни, но творчески напъни. С каква лекота се пишат и тиражират откровени лъжи, по адрес на хора, компании и институции, как безнаказано се уронва престижа и с години трупаната добра репутация на управители на фирми и на служителите в тях? Свобода на словото, дали? Има свобода, и то каква? Собственикът на „сайта” е свободен да ни откаже право на отговор, свободен е да публикува, без да е потърсил информация и от друг източник и т.н и т.н. , но за откровените лъжи, доказателства ни им трябват.
Какво мотивира някой да прави свободни съчинения по адрес на човек, който не е нашумяла тийнзвезда и името му няма да предизвика интерес у читателите, освен идеята, че истината може да струва пари?
А истината е, че когато всеки ден водиш битка с конкуренцията, с бюрокрацията и с корупцията не ти остава много време да се хвърляш в битка из трънаците на Врачанския балкан, с на пръв поглед неуравновесен човек. Истината за случай, който се тиражира през последните дни под гръмкото заглавие „Стоян Цонев заплаши да ме пребият”звучи абсурдно, именно защото нямаше бой, заплахи и реваншизъм. Напротив, оплакалият се врачанин в редакцията на въпросната „местна медия” се саморазправи със зетя и дъщерята на Цонев, като им нанесъл имуществени и неимуществени вреди, следствие на побоя, за което същите са избрали нормалния ред-да потърсят правата си в съда.
В ситуация, в която някой /и то велосипедист/ влиза в автомобила ти, в движение и те ударя по главата, защото си изпреварил твърде бавно, а след това ти изкърти вратата и сипе часове наред заплахи и най-брутални псувни, първото което ти идва е да отвърнеш. Но после си казваш „Слава Богу, че децата на 5 и 8г. не бяха в кемпера в този момент“. Факта, че нападателят проявяваше особено старание да ни засегне и да провокира саморазправа подсказа, че това е постановка за изнудване. След идването на полицията и констатирането, че не е налице ПТП и каквото и да е съприкосновение между автомобила и велосипедиста, Б. Иванов се качи на колелото и последван от автомобила на МВР се спусна към гр. Враца. Това беше и последната ми среща с това лице. Към днешна дата срещу Б.Иванов има заведено дело за нанесена телесна повреда и причинени имуществени и неимуществени вреди от същия.
Зад всички мои думи стоят сигурни доказателства, констатации, мед. свидетелства и дори запис с провокациите на Иванов. Те можеха да бъдат предоставени, стига конкретния инцидент и пострадалите в него, да представляваха някакъв интерес за автора на статията, който дори не предостави право на отговор.
Относно лъжливите обвинения към мен персонално, не мога и няма как да коментирам, защото те са плод на злонамерен фантастичен сюжет. Няма да подмина обвиненията за неплатени осигуровки, аз и фирмата която управлявам сме напълно отговорни към нашите служители и спазването на закона. Всеки един момент мога да представя доказателства за липса на задължения от всякакъв характер.
А сега да Ви попитам аз, уважаеми дами и господа, които употребихте лудостта на този човек за уронването на престижа на някого: ще тържествувате ли, когато същият човек нападне и застраши живота на вашите деца?
Стоян Цонев, управител на фирма „Гарант 90 – Цонев и Сие“
Забележка: Публикуваме без редакторска намеса в „Конкурент“ правото на отговор, тъй като сайтът булнюз.бг, тиражирал обвиненията към Стоян Цонев, отказал да го публикува с обяснението: „Не съм медия, за да давам право на отговор“.
Апропо, същият господин – Б.Иванов, дойде и представи тезата и в редакцията на „Конкурент“, но нашата проверка установи, че версията му не отговаря на истината.
