Благодеянията и добрите дела стават с божия помощ
Свещеноиконом Николай Костадинов е секретар на Врачанската епархия от 2001-ва година. През 2000 година е ръкоположен като свещеник от дядо Калиник. Срещнахме се с него дни преди Великден, за да припомним за вярата, любовта, смирението, търпението.
Станахме ли последно време по-саможиви, затворени?
Трудно бих се произнесъл генерално. Но смятам, че има икономически, житейски, политически причини, които карат човека да бъде зависим. Да се затваря в себе си. Създават се предпоставки за завист. Или пък започваме да се величаем и гордеем – егото отива напред и се превъзнасяме над другите. Именно тук е борбата – човека да победи себе си. Да надмогне собствените си желания и интереси и да извади напред човешкото отношение. Добре е да изграждаме човешки взаимоотношение в цялото общество. А не само с определени кръгове. За това може и Бог да помогне. Ако си мислим, че от нас вършим добро – се лъжем. Всеки съвършен дар, всяко добро слиза от горе от Отеца на светлините. Ние ставаме съработници на Бога, когато помагаме. Благодеянията и добрите дела стават с божия помощ. За това стават лесно, без пречки.
Как любовта може да пребори страха?
Човек ако е далеч от вярата и е суеверен ще го води страха да не бъде наказан. Вярното е да се върви с любов напред и чрез любовта да се скъсява разстоянието между човека и Бога. Любовта към Бога минава през любовта към човека – любовта към колеги, съседи, съграждани, сънародници е основополагаща. Ако казваме, че обичаме Бога, а мразим някои хора, значи лъжем. Мамим всъщност себе си. Защото любовта към Бога се открива в любовта към човека. Нужно е смирение, търпение, мир и любов.
Бил ли сте свидетел на чудеса?
Те са много ситуации. Не са големи, огромни явления, но съм виждал съм как с вярата се случват чудеса. Има много проблеми, които с молитва и с църковни средства са се разрешавали пред очите ми. Най-често хората идват да търсят помощ от Бога, когато пострадат със здравето. Както се казва човек като се види на тясно, чак тогава идва в църквата. Преди това често обикалят къде ли не – гадателки, врачки, баячки и накрая влязат в църквата. Редно е обратно – първо тук да дойдат и с църковни средства да се помогне. Препоръчвам у дома, в къщи, на спокойно да се чете свещеното писание, библията, евангелието. В тези писания има думи за вечен живот, за изцеление, за извори на вяра, на надежда и на любов. Издава се един молитвеник, който е особено подходящ за самостоятелно четене на молитви.
Присъствал сте при слизане на Благодатния огън. Разкажете ни малко повече?
През 2007-ма година бях в делегацията, която посети Йерусалим, за да пренесем свещения огън. В църквата точно на гроба Христов има един малък параклис. Там влиза нашия патриарх само по стихар /дълга, права одежда, подобна на риза-бел. ред./ Има пазители на храма, които проверяват, дали има в себе си нещо запалимо – запалка, кибрит. След проверката се встъпва в параклисчето и молитвата започва. Това е наистина чудо! Излизат отвътре със запалени свещи. Благодатният огън е слязъл. Огънят се раздава на хилядите, които държат в себе си купчини по 33 свещи. Вълнуващо е, виждаш множество, което държи над главите си запалени снопове.
